Изкуството на лова

— Много силен наркотик — обясни. — Носи приятни преживявания, но не мисля, че годеникът ти ще го одобри.

Тя се загледа в ръката му, с белези от хаурстафски камшик. Това ѝ напомни, че този човек е бил пират. Навремето Гилдията на телепатите го наела, но въпреки това наказанието не му се разминало. В този смисъл между двамата имаше нещо общо.

Той погледна за миг ръката ѝ, сетне я пусна.

— Сигурно очакваш с нетърпение турнира? — попита уж нехайно, но нещо в гласа му подсказваше, че е обезпокоен.

— Разбира се.

— Наистина? Не мислех, че си падаш по тези неща.

— Така е, но принцът е въодушевен да ми покаже турнира.

Хоулиш кимна бавно, прехапа долната си устна, после вдигна нервно ръка, за да го прикрие.

— Какво всъщност знаеш за Анейските палати?

— Само това, което знаят всички.

— Известно ли ти е, че са разположени в разлом?

Това я изненада.

— Навремето работех за Хю — продължи той. Поколеба се и я стрелна с поглед. — Палатите съществуват от много време. Никой всъщност не знае откога, но са на хиляди години. Предците на сегашните унмери са ги разкопали преди да изоставят Лосото и да отидат в Галеа. Някои смятат, че са се натъкнали в палатите на нещо, което ги е накарало да напуснат района. — Почеса се по брадичката. — Сама ще се убедиш, когато отидеш да ги разгледаш. Входът е като врата в склона на хълм — все едно влизаш в мина, само дето е украсен. Всъщност по-скоро наподобява храм. Струва ти се, че слизаш в недрата на хълма, такова е усещането, но истината е, че вече дори не си на този свят.

— Разломът е под хълма?

Той поклати глава.

— Всъщност не става точно така. Порталът към разлома — към палатите — е изкопан в склона. Но самите палати… — Той повдигна рамене. — Те може да са навсякъде. Дори извън пределите на тази вселена. Нямам представа. Знам със сигурност, че са много по-големи, отколкото смятат повечето хора. Ето защо Хю не успя да ги наводни. На тази планета няма достатъчно саламура, за да го направи.

— И колко са големи всъщност? Някой съставял ли е карта?

Ъгълчетата на устните на Хоулиш увиснаха.

— Карта? О, намерихме карти на изучените райони. Там има разни помещения… херцог Кир няма да ти ги покаже, но те са пълни с древни карти. — Наведе се доверително към нея. — Карти на огромни зали и коридори, стълбища, тунели, езера, шахти и канали — всичките издълбани сантиметър по сантиметър в скалите с размах, който дори не можем да си представим. Можеш да плаваш с галеон през някои от по-големите канали. И тези части от Анейските палати, които вече са изследвани, се простират много по-далече от самата Анеа — може би по-далече от пределите на този свят. Някои твърдят, че нямали край. Безкрайни палати в безкраен мрак.

Янти се намръщи.

— Именно — каза Хоулиш. — Един въпрос, който се нуждае от отговор.

— Какъв въпрос?