Изкуството на лова

Цялата процедура ѝ се стори ужасно скучна и тя подозираше, че Паулус е на същото мнение. Излъчени представители се изказваха от името на различни групи — търговци от пазара и продавачи, прекупвачи, рибари и земеделски сдружения, предприемачи, занаятчии и бивши чиновници от държавната администрация, ханджии, хотелиери, съдържатели на бирарии и винопродавници. Повечето очакваха от унмерите уверения, че собствеността им няма да бъде накърнена, че няма да има нови нападения от страна на магьосническото създание, предизвикало разрушения в крайбрежната част, нито гонения на хора, обвързани с предишната власт. Паулус обсъждаше въпросите с Кир, кимаше, усмихваше се и отпращаше просителите с махване на ръка. Тъй като имперските войски бяха напуснали града, редът щеше да се поддържа от милиция, създадена от новата власт. Всички хора с военен опит трябваше да се представят на Атентро. Беше уговорен и размерът на заплатата, а също и временното спиране на продажбите на алкохол и тютюн, както и на данъците върху вносните изделия, за да може градът час по-скоро да се върне към нормалния си живот и по такъв начин да улесни прехвърлянето на властта в нови ръце.

Това продължи часове. Обсъждаха отбраната на града, отварянето на пристанището за търговия с чуждоземни кораби, позицията на Лосото по отношение на провинциалните военачалници, предстоящата коронация и отварянето на Анейските палати. Последният въпрос предизвика най-сериозни опасения сред лосотанските представители и Паулус и Кир бяха принудени да се опитат да успокоят страховете им.

През цялото това време Янти се опитваше да изглежда царствена, търпелива, заинтересувана, но по някое време вече не можеше да издържа. Извини се, че има други задължения, и тръгна да се разхожда.

В коридора отвън се натъкна на Хоулиш, който пушеше лула.

Когато я видя, той се ухили.

— Изтърпя по-дълго, отколкото очаквах. Все още ли говорят за нефтените запаси, или преминаха на темата за сушената риба?

— Всъщност вече обсъждат турнира. Паулус… Принц Марквета изглеждаше доста въодушевен.

Капитанът я разглеждаше внимателно.

— Видя ли онази голяма змия в градината?

— Още не.

Той се поклони.

— Ще ми позволиш ли да ти я покажа?

— Сега?

— Вътре има малък параклис — обясни Хоулиш. — Може би моментът е подходящ да се помолим на старите божества.

— Да не би да вярваш в тях?

Той сви рамене.

— Човек не бива да пренебрегва нищо.

Излязоха от двореца и тръгнаха през имперската градина. Десетки хиляди цветя изпълваха въздуха с омайни аромати и разкрасяваха околностите с ярките си цветове. Имаше каменни фонтани и статуетки на нимфи от кварц, пръстени от жив плет, зелен като водите на Злачно море. Песнопойни птички чуруликаха в златни кафези, окачени на един стар тис.

Две алабастрови колони поддържаха отворена устата на огромната вкаменена морска змия. Зейналата ѝ паст бе достатъчно голяма, за да могат Янти и Хоулиш да влязат, крачейки един до друг. Вътре бе прохладно, светлината идеше от стотици разноцветни перлени фенери, окачени на гръбнака на влечугото. Стъпките им отекваха в стените. Лъкатушещият коридор навлизаше в недрата на огромната твар.