Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
— Ами тукашната операцийка? — рече Хейстингс. — Както ви казах, Ръсти Сандърс и Шери играят заедно. Тя едва не претрепала един от агентите ни, а после офейкала със Сандърс. Сега ги търсим под дърво и камък.
Рот разтърка слепоочията си. Как се забърка цялата тази каша, след като отначало обстоятелствата се стекоха тъй прекрасно? Всъщност, докато двамата с Марк контролираха информацията, още нищо не беше загубено.
— Продължавай да действаш — нареди той. — Намираш ги и ги докарваш право при мен.
— Сър, те нямат никакви доказателства. Дискетата е у вас, а тук заличихме всички следи. Струва ли си да си губим времето с тях? Защо не ги оставим да пасат?
Рот прехапа устни. Кой дявол го накара да допусне външен човек като Сандърс в своя тесен кръг? Тоя нахалник сега се шматкаше насам-натам с информация, която можеше да провали цялата му кариера, ако някой вземе да му повярва! А за капак не друг, а Шери, дето я смяташе за толкова предана, бе минала в противниковия лагер.
— Марк, разчитам на теб да намериш решение на проблема. Все пак имай предвид, че не можем да ги оставим да разнасят въображаемите си открития напред-назад. При всички случаи по-добре е да си вържем гащите!
Петстотин километра на запад от Канарските острови
Юри Стеблинко погледна часовника си и разбра, че не е успял да предвиди действията на противника си. „Куантъм“-66 определено не бе тръгнал на запад.
Преди четирийсет и пет минути, когато Юри зави на запад, изчисли, че боингът има около сто километра преднина. Ако двата самолета действително летяха в една и съща посока, по-лекият Гълфстрийм трябваше вече да е двайсетина километра зад него.
Радарът обаче не показваше нищо. Боингът надали продължаваше да лети ниско. Турбореактивните самолети изразходват твърде много гориво на малка височина. За да успее да прелети над океана, „Куантъм“-66 следваше да се изкачи на минимум 9000 м надморска височина. Дори да се бе отклонил до 30 градуса на юг или на север, радарът щеше да го улови в радиус от 270 км.
Юри изключи бордовия компютър, зави на югоизток и се зае с нови изчисления. Боингът ще се е отдалечил поне с 800 км, ако е поел на юг. Реши ли да го следва натам, ще се забави още повече. Следователно единственото спасение е да промени курса и да го пресрещне някъде под ъгъл в близките четири-пет часа, след като навакса разликата в разстоянията. Но как да разбере накъде се е насочил врагът?
Придърпа картата и зашари по нея с молив. Ако кара право на юг, боингът ще мине покрай островите Кабо Верде, на един хвърлей от Сенегал. Капитанът, естествено, ще отклони на запад от тях, за да избегне крайбрежните радари.
Изтри линията до Кабо Верде и начерта нова, 500 км на запад. Натам се простираха 2000 км открит океан до бразилския архипелаг Свети Петър и Павел — две миниатюрни островчета, едва подаващи се над водата. На нито едното обаче нямаше писта.
Прокара пръст на югоизток по картата и спря на друг малък тропически остров — усамотено, почти незаселено британско владение, но с летище. Макар и прокарана между две планини, пистата бе достатъчно дълга, за да приюти цяла космическа совалка.
Остров Възнесение.
Пулсът му се ускори. Нямаше и съмнение, че американският пилот се е насочил натам! По-далеч боингът не би могъл да стигне с горивото, с което разполагаше.
Очерта пътя до острова и пресметна съответните скорости и ъгли на курса. Определи координатите на две точки по маршрута, въведе ги в компютъра и пое по новия път на автопилот.
Жребият е хвърлен, рече си Юри, каквото ще става, да става. След четири часа или ще настигне „Куантъм“-66 и ще го взриви във въздуха, или небето ще е празно и самият той ще е принуден да кацне за допълнително гориво на острова, надявайки се, че все още никой не издирва откраднатия гълфстрийм.
Всъщност нямаше избор. Ако боингът се е отправил на изток или на север, с неговата мисия е свършено.
Той се сети за съобщението, което изпрати на клиента си по сателита, след като излетя от Лас Палмас: „Обектът тръгна на запад от Канарските острови, аз — след него“. Трябваше да ги уведоми за промяната в курса си.
Първо отиде да се подкрепи в кухничката. Кой знае защо, откак се качи в гълфстрийма, го гонеше вълчи глад. Свари си кафе, напълни панерче с хляб и се отправи към комуникационното табло пред пилотската кабина. Натрака съобщението на компютъра и доволен се върна в кабината, без да усети, че пътьом закачи с ръкава си вратичката на таблото.
Настани се в креслото си и разкърши схванатото си тяло. Гладката черна кожа изскърца приятно под него и заглуши звънчето на компютъра отвън, известяващо новопристигнало съобщение. Юри се усмихна блажено, отпи от кафето и не чу как вратичката на таблото се плъзна надолу и изключи електрическото захранване на сателитния приемник.