Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Но откъде можеха да бъдат сигурни, че Холанд ще чуе новините? Клетият човек се бореше за живота си и в момента надали му беше до радио.
Да, но ако все пак слуша? Или някой друг в самолета слуша?
И така да е, след всичко преживяно едва ли ще повярва на съобщението. Твърде много му се беше струпало на главата. Най-вероятно ще продължи да търси място за кацане, където да изчака срока от 24 часа.
Пътниците на терминала взеха да оредяват и Ръсти се притесни, че почва да бие на очи. Всъщност дали още го издирват при новосъздалата се ситуация? Рот ще става директор на управлението. Би ли рискувал лелеяната си мечта, като се забърка в двойно убийство?
От друга страна, дори да реши да отмени заповедта, ще успее ли да уведоми горилите си своевременно?
Опитвайки се да потисне обзелата го наново паника, Ръсти продължи към книжарницата. Влезе като човек, който иска да убие малко свободно време, и бавно се запъти към рафтовете в дъното. Взе една книга наслуки, вдигна я пред лицето си и заоглежда останалите посетители.
Наивно бе да се надява, че ще го оставят на мира. Информацията, която притежаваше, беше твърде опасна за Рот и би могла да го разгроми.
А дали наистина е така? В края на краищата дискетата се намираше в Рот. Вярно, разпечатката остана у Ръсти, но веднага ще го обвинят, че е фалшификат. На практика не разполагаше с никакви конкретни доказателства — нито бандитите в апартамента му, нито убиецът в хотела се бяха легитимирали като преки подчинени на Рот. Той преспокойно можеше да твърди, че е невинен, и номерът да мине. Явно вече бе успял да замаже очите на президента, щом го гласяха за директор.
Но тогава защо ще ни убива? Защо ще се излага на такъв риск? Какво му пречи да ни остави да си изчуруликаме песента, после да ни обяви за смахнати и така да приключи цялата история?
Действително, нямаше логика да ги убиват сега. Ала Шери беше абсолютно убедена, че точно това им кроят, пък и револверът, насочен в гърдите им преди по-малко от час, никак не приличаше на детска играчка…
Един полузабравен факт изплува внезапно в съзнанието му и той се плесна по челото. Как не се сети досега? Та нали преди година вкара в компютърната мрежа на Лангли защитна програма срещу случайно изтриване на файлове? Тя бе практически неоткриваема и изключително ефикасна — съхраняваше информацията в главния компютър на ЦРУ в отделен файл с безобидно име. И за разлика от другата програма, заложена в компютрите в заседателната зала, Рот и дружинката му надали се бяха добрали до нея.
Значи все пак съществуваше веществено доказателство — програмата ще е записала както оригиналната версия на съобщението от „Кайро“, така и арабското послание.
Ръсти се заозърта отново. Беше се отплеснал и временно бе забравил да следи кой влиза и излиза от книжарницата. Сега освен него имаше още четирима посетители. Мъжът в съседния ъгъл подозрително дълго разглеждаше някаква поредица, но той бе твърде стар и немощен, за да представлява реална опасност. Едва ли и девойчето с прилепнала по тялото рокличка, подчертаваща апетитни форми, бе хладнокръвен убиец. А възпълната госпожа със сребристи коси и старомодни очила, заровила се в изданията на отсрещната лавица, приличаше на сприхавата библиотекарка от гимназията на Ръсти.
Оставаше младоликият бизнесмен, който се караше с продавачката, че не можела да му намери някаква книга. Беше едър и набит, около четирийсетгодишен, също като агента с револвера в хотела.
Мъжът изведнъж извърна глава и измери Ръсти с поглед, после пак се захвана с продавачката.
Студени тръпки полазиха Ръсти. Не бе направил нищо, не бе издал и звук, за да привлече вниманието му. Защо се зазяпа в него?
Лицето размени последни гневни думи с продавачката, тръшна вратата на книжарницата и сърдито закрачи към северния край на терминала. Дали не отиваше да повика партньора си?
Пак взе да се панираш, братле.
Ръсти замижа, за да прогони страха. Когато отвори очи, не видя нито бизнесмена, нито друг съмнителен субект в магазина.
Фалшива тревога! — рече си и се поотпусна. В същия миг остра болка го прониза в бедрото. Махна с ръка, за да пропъди жилещата гадинка, и пръстите му закачиха тънка игла. Обърна глава и видя възрастната дама, която му напомняше за библиотекарката от училище. Изумен погледна надолу и съзря празна спринцовка в ръката й. Жената я пусна невъзмутимо в чантата си, сграбчи Ръсти за лакътя и изненадващо силно го дръпна към себе си.