Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
— Почти е изключено професорът да е заразил някой на борда, ако не е бил в пряк контакт с него. Дори и при пряк контакт вероятността от предаване на инфекцията е минимална, стига кръвта на Хелмс да не е попаднала в кръвта на другия.
— Но няколко души са му правили дишане уста в уста — отбеляза съветникът по външната политика. — Това не е ли достатъчно?
— Теоретически е възможно да са се заразили, но на практика — едва ли. Естествено, бих искал поне за четири дни да поставим всички в самолета под карантина, на първо време обаче е по-важно да отделим хората, които са се допирали до професора. За останалите рискът е почти равен на нула.
Рот се стъписа.
— Защо сте толкова убеден?
— Не сме абсолютно сигурни, сър, но медицинският екип в Рейкявик вече изследва белите дробове на професора и не откри следи от вируса в алвеолите, което означава, че той надали е могъл да издишва вирусни частици във въздуха.
Полковникът огледа присъстващите и продължи, натъртвайки на всяка дума:
— Доколкото разбирам, военните са получили заповед да унищожат самолета. Ще ви кажа направо. Подобно решение не е оправдано от медицинска гледна точка. Препоръчвам ви — на вас и на президента — заповедта да бъде отменена незабавно. Единствената наложителна мярка е да поставим хората на борда под карантина за необходимия брой дни. С всичко останало ще се оправим без сериозни проблеми.
Съветниците на президента веднага му докладваха спешната информация и съобщиха на Пентагона да отмени нарежданията си по отношение на „Куантъм“-66.
— А уведомихте ли капитана? — попита президентът.
Високопоставените сановници взеха до един да клатят глави и да се озъртат неловко. Дори Джонатан Рот, който на предишните сбирки все гледаше да се обади пръв, сега се бе умълчал — имаше вид на човек, изпаднал в шок. Най-накрая един генерал от Военновъздушните сили набра смелост да признае:
— Сър, опитваме се да се доберем до него, но откакто самолетът излетя от Тенерифе, всички радиовръзки са прекъснати. Дори „Куантъм Еърлайнс“ още не са успели да разговарят със собствения си пилот.
Президентът погледна към Рот, който вглъбено изучаваше комуникационното табло в ъгъла на стаята.
— Джон, според тебе възможно ли е той да има връзка с нас, но нарочно да не се обажда?
Рот постави ръка на гърдите си и бавно и продължително се изкашля. Панически обмисляше настъпилите усложнения. Никога не бе предполагал, че ще се стигне дотук! Беше толкова сигурен, че…
— Джон? — настоя президентът.
Рот надигна глава и разчекна устните си в усмивка.
— Ами аз… смятам, че не е зле да пробваме да се свържем с него чрез световните медии. Все някой на борда ще слуша „Гласът на Америка“. Ще съобщим на аварийната честота.
— Добре, да се залавяме за работа! Нека помогнем на тия клети хора да се приземят някъде, преди да ги е сполетяло нещо по-страшно! — плесна с ръце президентът и се обърна към генерала от ВВС: — Бил, ти и маршал Томасън направете всичко възможно, за да върнете самолета на Канарските острови или на друго безопасно място. Ако междувременно откриете и най-малката улика за това кой го нападна, искам да ме уведомите незабавно. И последно, генерале… — замълча той многозначително. — Гледай да не остава нищо черно на бяло от предишните заповеди… Знаеш какво имам предвид!
— Да, сър — кимна генералът.
Още преди президентът да си тръгне, Джонатан Рот зае позиция в дъното на кабинета и придърпа един от сътрудниците на президента.
— Трябва спешно да говоря с Лангли. Линията в заседателната зала сигурна ли е?
— Да, сър. Последният телефон на голямата маса.
Рот влезе в съседната зала, вдигна слушалката и набра съответния номер в Лангли. Когато Марк Хейстингс се обади, червената лампичка на апарата замига, което потвърждаваше, че линията е засекретена.
Рот заби поглед във вратата, сниши глас и обясни на Марк какво се е случило.
— Свържи се с нашия човек по сателита и му предай веднага да прекрати мисията. Задачата му е изпълнена. Кажи му да се покрие някъде и да се яви на уреченото място в уречения ден и час. Побързай! Поискай да ти потвърди, че е разбрал.
Така де, цял свят знаеше, че хора на „Ал Акба“ са нападнали „Куантъм“-66. Фактът, че не са успели да го свалят, не беше от съществено значение. Атаката сама по себе си бе достатъчна, за да насочи всемирния гняв към групировката.