Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Захапа филийка хляб, отпусна се в креслото и се замисли как да прекара следващите няколко часа. Не беше зле да поспи час-два — часовникът му ще има грижата да го събуди.
Почуди се дали да остави радиото включено. Май му беше писнало да слуша едни и същи новинарски емисии. Ами ако все пак кажат нещо ново? Ако има някаква промяна? Поколеба се за миг, после тръсна глава с досада. Глупости! Какво ново ще му кажат? Вече знаеше всичко, което го интересува. Дори да има промяна в обстоятелствата, клиентът му ще го уведоми по сателита. А на жадните за сензации медии и бездруго не можеше да се вярва — приказваха си врели-некипели.
Нямаше смисъл да прослушва и обичайните честоти на океанската авиация. В края на краищата гълфстриймът сега не беше обикновен самолет, а плавно носещ се в небесата призрак.
Юри се пресегна и изключи радиопредавателя.
27
Летище Нашънъл, Вашингтон
Събота вечер, 23 декември, 20:20 ч (0120 Z)
Ръсти Сандърс се озърташе нервно сред гъмжилото от хора на летището. Макар че повечето непознати лица изглеждаха съвсем безобидни, не можеше да се отърве от мисълта, че всеки един от тълпата е потенциален агент на ЦРУ, изпратен тук да го ликвидира.
Шери Елис като по-опитна вече му бе дала някои наставления.
— Ако горилите на Рот се появят, ще бъдат поне двама и ще носят оръжие със заглушител. Ще търсят не само тебе, а и жената, с която са те видели в хотела — моя милост. Целта е да ни хванат и да ни набутат в някоя кола, паркирана на близко и удобно място.
— И после? — попита със свито сърце той. Досещаше се за отговора.
— Нали ти казах: пътуването ще е еднопосочно. От оня свят връщане няма.
Той преглътна.
— Сигурно наблюдават главните входове — продължи тя, — тъй че ще влезем от долния етаж, където спират маршрутните таксита, и ще вземем асансьора.
След това щяха да се разделят. Ръсти трябваше да се скрие в книжарницата и да изчака Шери край рафтовете в дъното.
— Шери, ами ако те спипат, преди да дойдеш?
— Ще приложа любимата си хватка срещу мъжкия пол — усмихна се тя, — макар че още ме болят пръстите на краката.
— Как няма да те болят? Само като си спомня, и ме свива в чатала. От оня нещастник вече не става мъж.
— А какво, да го оставя да ни очисти ли? И таз хубава!
Малко преди да достигнат главния терминал, Шери изчезна към билетното гише, а Ръсти се вля в човешкия поток и се отправи към книжарницата. Минавайки покрай едно полупразно барче, той изведнъж закова на място — телевизорът вътре работеше и на екрана се виждаше „Боинг 747“ с емблемата на „Куантъм Еърлайнс“.
Влезе в бара, застана до вратата и наостри уши. Говорителят обявяваше, че информационната емисия ще започне с извънредно съобщение.
— Си Ен Ен току-що научи, че е настъпил неочакван обрат в драмата на Полет 66 на авиокомпанията „Куантъм“. Според последните сведения експертите по контрол над заболяванията са излезли с единодушно становище, че е почти изключено пътниците и екипажът да са заразени с опасния вирус, от който почина американският професор Ърнест Хелмс.
Водещият припомни с няколко думи одисеята на Полет 66 и обеща да съобщи повече подробности в следващата емисия.
Ръсти се облегна на стената замаян. Значи бяха сменили официалната версия. Защо? Какво ги бе накарало? И какво следваше оттук?
Той потъна в размисъл и не забеляза появилата се на екрана емблема на ЦРУ, докато водещият не спомена името на тежко болния директор на управлението.
— … директор на ЦРУ от 1995 г., през последните два месеца беше в безсъзнание след масивен мозъчен кръвоизлив. Смъртта му днес следобед не бе изненада за никого, но от уважение към семейството на покойния правителството все още не е назначило нов директор. Според близки до президента източници обаче постът ще бъде зает от заместник-директора на ЦРУ Джонатан Рот. Очаква се Белият дом официално да обяви назначението на мистър Рот в началото на идната седмица.
Ръсти изслуша новината със смръщено лице, после пак се замисли за съдбата на „Куантъм“-66. Холанд нямаше връзка с външния свят. Как ще научи, че никой на борда няма да се разболее? А дали пък предаването не бе част от международен заговор, целящ да разкрие местонахождението на боинга?