Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
— Какво, по дяволите… — запелтечи той.
— Доктор Сандърс — изръмжа тя в ухото му и го повлече към вратата, — слушайте ме внимателно и не се опитвайте да се съпротивлявате. — Гласът й беше дебел и плътен, но все пак глас на жена.
— Аз…
— Тихо! Ще слушате и ще мълчите! Току-що ви инжектирах с осемдесет кубически сантиметра свръхефикасен препарат, който до двайсет и пет минути ще блокира нервната ви система и ще ви убие. Няма смисъл да викате за помощ. Линейката ще се тътри насам поне петнайсет минути, а дотогава вече ще сте парализиран и няма да можете да говорите. Каквото и лекарство да ви дадат, докато ви откарат в болницата, органите ви, включително и сърцето, ще престанат да функционират. С други думи, ще сте мъртъв.
Ръсти понечи да се обърне към нея, но железните й пръсти се впиха болезнено в кожата му.
— Да не сте посмели да ме погледнете! — изсъска тя.
— Какво?… — задави се той. Гърлото му беше пресъхнало. В главата му се завъртяха имената на разни невротоксични вещества. Всичките се различаваха съществено едно от друго и понякога бяха нужни часове, за да се определи подходяща противоотрова.
— Какво искате от мене? — успя да попита най-сетне.
Спокоен и равен, гласът отново прозвуча застрашително в ухото му:
— Да ме последвате до главния вход, където чака друг агент с кола. Там ще ви инжектираме съответния антидот. Ако не сте зад гърба ми, когато отворя вратата на колата, ние с колегата незабавно ще изчезнем — заедно с антидота, разбира се — а вие ще останете да се въргаляте на тротоара, жалък и безпомощен. Разбрахте ли ме добре?
Ръсти кимна.
— Значи ако не ви се подчиня, ще умра.
— Точно така.
— А ако дойда с вас, пак ще умра. Вие, тъй или иначе, ще ме убиете, нали? — Той се учуди, че така спокойно изрече най-злокобните си предчувствия. Бедрото още го наболваше от инжекцията. Представи си как невротоксинът пълзи из тялото му. Та това бе чудовищно, кошмарно!
— Нямаме намерение да ви убиваме. Искаме само да си поговорим с вас. — Тя посочи вратата и Ръсти пристъпи напред разтреперан. Едно е да се озовеш срещу дулото на пистолет, а друго — да те напомпат с химикали. Не му ли биеха съответния антитоксин, можеше отсега да се смята мъртъв.
Ами ако лъжеха за противоотровата? Ако искаха да го примамят в колата само за да се отърват по-лесно от трупа му?
Жената пусна ръката му и тръгна пред него, сякаш изобщо не я интересува дали ще я последва. Излязоха от книжарницата и завиха наляво. Въпреки възрастта и пълната си фигура тя крачеше тъй бодро, че Ръсти едва я догонваше. Стори му се, че усеща как изтръпват пръстите на краката му, и се почуди коя ли ще е следващата засегната мускулна група. Не знаеше дори дали ще успее да се довлече до колата.
Къде, по дяволите, се дяна Шери? Нима са хванали и нея?
Агентката мина през главния вход, без да забави крачка или да се обърне. Беше сигурна, че Ръсти я следва. Та той просто нямаше избор. Хукне ли да бяга, сам си подписва смъртната присъда.
Шери Елис мушна двата билета за Ню Йорк в чантата си и се отправи към книжарницата. Изведнъж зърна Ръсти да върви към главния вход на летището, но нещо в походката и във вида му я възпря да го повика.
Тя се огледа бързо. Нямаше никой подозрителен наоколо, който да го заплашва с оръжие или да върви по петите му.
Какво правиш бе, човек? — рече си, като го видя да излиза на паркинга отвън, и се втурна след него. В този момент един носач с натоварена догоре количка се изпречи на пътя й. Тя изруга тихичко, изчака го да си избута количката и изтича през отворената врата.
Ръсти се бе запътил към огромна черна лимузина, паркирана на втората редица. Някаква едра жена с прошарени коси стоеше до задната врата на колата и го гледаше с очакване. Шери запрепуска между колите и го сграбчи за ръкава, преди да е стигнал до лимузината.
— Какво правиш?! — извика тя и го извъртя към себе си.
Ужасът, изписан на лицето му, я вцепени.
— Ръсти, какво има?
— Шери, бягай! — задърпа се той. — Пипнаха ме.
— Кой те пипна?
— Онази жена там. Инжектира ме с невротоксин, а антидотът е в колата й. Ако не ми го бие сега, след двайсет минути съм труп! — Ръсти дишаше тежко и едва произнасяше думите. Очите му лъщяха със странен, неестествен блясък. — Шери, моля те, пусни ме! Бягай и се спасявай, преди да хванат и теб!