Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Не, нищо не бе пропуснал. И север не беше отговорът.
Оставаха запад и юг. Юри се поколеба коя от двете посоки да избере и пое на запад. Радарът не улови никакви обекти отпред. Юри промени обхвата му на 550 километра, после на 270, ала на екрана не трепна нищо.
Ако се е насочил на запад, значи е решил да се върне в САЩ. На юг пък са няколко острова, източното крайбрежие на Южна Америка и част от Африка.
От Тенерифе му бяха казали, че резервоарите на боинга са пълни. Но самолетът имаше само три двигателя, което означава по-голямо съпротивление и по-кратък полет. Без повторно зареждане можеше да измине най-много 7200 километра — достатъчно все пак, за да стигне до Маями или Ресифе в Бразилия, евентуално и до Рио де Жанейро.
Радарът внезапно улови някакъв обект на около 150 километра на юг, но той бързо изчезна и повече не се мярна. Сигурно е нещо случайно, реши Юри.
През последните часове бе слушал новините по редица радиостанции. Всички съобщаваха, че е потвърдено наличието на смъртоносен вирус на борда на „Куантъм“-66. Първо обявиха, че самолетът се разбил в океана, а по-късно, че се приземил в Тенерифе и с терористични методи изнудвал летищните власти да му окажат съдействие. Сега пък според „Гласът на Америка“ беше дезертирал — непокорният му екипаж отказвал да отведе пътниците в пустинята, за да си умрат кротко там.
За миг Юри изпита известно съчувствие към командира на полет 66, макар че задачата му бе да го настигне и да го унищожи. Та той беше колега, изпаднал в беда! Заслужаваше състрадание и дори уважение.
Опита се отново да отгатне мислите му. Летец, способен така майсторски да избегне противниковите нападения, трябва да е професионален военен пилот, вероятно на изтребители. Той ще е наясно, че още го преследват, и за да се спаси, ще гледа да постъпи по начин, който никой не би предвидил.
Ще се отправи към родината си, разбира се. Ще поеме на запад.
Юри въведе западен маршрут в бордовия компютър. Вече знаеше какво трябва да направи. Ще набере 10 000 метра — ешелон, рядко използван от гражданската авиация — и ще тръгне на запад. Скоростта на сближение с „Куантъм“-66 би била поне 60 възела в час и до два часа ще го настигне. Тогава ще бъдат на около 2000 километра извън трасовата система на Атлантическия океан и там ще поправи грешката си — с останалите три ракети ще взриви боинга.
Белият дом, Отдел за екстремни ситуации
Събота вечер, 23 декември, 20:20 ч (0120 Z)
Консултациите на Центъра за контрол над заболяванията в Атланта с Вашингтон, Бон и бившия Съветски съюз продължиха часове наред. Към 8:00 ч вечерта един от участниците в телефонния маратон, армейски полковник Джерет Уебстър — заместник-командир на Военномедицинския институт за изследване на инфекциозни болести във Форт Детрик — долетя по спешност в Белия дом, за да докладва лично заключенията на експертите.
Полковникът се опита да прикрие притеснението си, когато ескорт от президентски съветници го въведе в Отдела за екстремни ситуации. Джонатан Рот вече се бе настанил на масата в очакване, а за президента съобщиха, че ще се забави с пет-десет минути. Уебстър седна неловко на предложения му стол, отвори оръфаното си куфарче и извади няколко увеличени снимки на вируси, направени с електронен микроскоп и изпратени по факс от Военното разузнаване в Германия.
— Господа — започна той, — въпреки че все още има някои недоизяснени противоречия между експертите, преобладаващото становище сред епидемиолозите, работещи по случая, е, че си имаме работа с вирус, който се предава само чрез плазма. Иначе казано, макар и наистина да става дума за патоген от четвърта степен, той не може да се разпространява по въздуха.
Съветникът по външната политика се надвеси над масата и придърпа две от снимките към себе си.
— Това ли е въпросният патоген?
— Да. Тези снимки са на вируса, изолиран от двете жертви в лабораторията в Регенсбург, Бавария. Той е твърде сходен с друг познат вирусен патоген, за който досега не е открита нито ваксина, нито лечение, но за разлика от него баварският се предава само посредством телесни течности, най-често когато кръв от заразения попадне в раничка или в слизестата тъкан на друг човек. Нямаме основание да приемем, че болният може да издиша инфекциозните частици в такова количество, че да зарази и околните.
— Какво ще рече това на по-прост език? — попита Рот.