Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
Спря на място. В устата й киселееше от стомашни сокове, сякаш всеки момент щеше да повърне.
— Миличка? — приведе се към нея Десидерия. От миризмата й на цигарен дим и сладникав мускус стомахът на Лори се преобърна. — Добре ли си?
— Не. — Примига панически. — Аз… не се чувствам добре. Трябва да се прибера вкъщи.
— Ела насам. — Десидерия я побутна към най-близкото кафене. — Никъде няма да ходиш. — Настани я на една от външните маси сред любопитните погледи на клиентите. — Ей сега ще ти донеса вода, миличка. Не мърдай от тук.
Земята се превръщаше каша под краката й. Зад очите й забоцкаха като иглички ярки цветни точки. Май се беше претоварила. Напоследък главата й пушеше, спеше по не повече от няколко часа на нощ, а и забързаният й график я принуждаваше да пропуска по някое хранене.
Когато Десидерия се върна с водата, Лори отпи предпазливо. Какво й се случваше? С всяка следваща капка се уверяваше, че е свършено с нея.
— Хич не ми харесваш — отбеляза Десидерия със загрижено лице. — Какво има? Мога ли да ти помогна с нещо?
— Ще се оправя — скалъпи Лори. — Сигурно ме е хванал някой вирус. — Цикълът й трябваше да дойде всеки момент. Всъщност закъсняваше. Сигурно това беше — идваше й най-накрая. Но май за пръв път толкова мъчително.
Десидерия свъси вежди притеснено.
— Сигурна ли си…?
— Съжалявам. — Лори избута стола си назад. — Трябва да вървя.
— Искаш ли да те изпратя?
— Не.
— Ами ако…?
— Ще ти звънна. Извинявай. — Хукна към изхода на кафенето, закачайки чантата си на нечий стол, извини се и й се прищя поне за днес да беше невидима.
През Лондон минаваше гореща вълна. Туристите по Чаринг Крос Роуд се потяха в късите си панталонки и слънчеви шапки, пазеха си сянка с карти на метрото и се изливаха на площад „Лестър“ като неориентирани деца на училищна екскурзия, примигвайки към светлината подобно на къртици, току-що показали муцуни над земята. И те като подземните гадинки се чудеха в коя посока да хванат, търсеха ориентири. Достатъчно пъти ги беше наблюдавал. Отлично разпознаваше податливите на заблуда.
Жан Моро си проправи път през тълпите като ручей през пустиня. Зави наляво по Шафтсбъри авеню и продължи целеустремено към Сохо. Понеже притежаваше памет, толкова отзивчива, че един-единствен поглед запечатваше сигурно фактите в съзнанието му, сега имаше точна представа за района, улица по улица, а търсеният адрес представляваше червена точка, към която се отправяше съсредоточено. Напредваше бързо, без да напряга сили.
Жената, с която имаше уговорена среща, демонстрираше потенциал. Един от търсачите я беше надушил преди известно време, съставяйки папка, информацията, от която Жан проучваше усърдно през последния месец. Осемнайсетгодишната бегълка от юга беше попаднала в големия град с надеждата да намери по-светло бъдеще, без да подозира, че всъщност се натъква на още по-голям водовъртеж от трудности. Беше й го обяснил. Лондон, подобно на всяка апатична метрополия, единствено задълбочаваше грижите на хората. Без пари, без перспективи, стремежите й бяха загубена кауза.
Едва ли щеше да го затрудни. От снимката й си личеше, че е идеална за целите му. Клиентите им, аризонски политици, щяха да останат доволни. Естествено се очакваше суровият живот да е закалил потенциалната родилка — но Жан беше уверен, че изложеше ли предложението си, тя ще клъвне стръвта. Пък и всички оставаха доволни: политиците получаваха мечтаното дете, а бегълката — положителна развръзка. С такава сума пари тя можеше заслужено да даде нов старт на живота си. Наистина си го беше заслужила, макар и тя самата да не подозираше.
Прекосявайки Чайнатаун — тъмно месо, окачено да се суши по рамките на прозорците, апетитният аромат на подправки, червено-златисти фенери, размятани от топлия полъх на вятъра като хартиени тикви, — се запита как ли щяха да се развият събитията, ако беше стигнал тази фаза в случая с Лори Гарсия. Щеше да осъществи контакт по абсолютно същия начин: проучил беше щателно досието й и очакваше най-подходящия момент да й отправи предложението си, за предпочитане насаме в козметичния салон. Два дни преди планирания момент за контакт обаче я бяха посетили онези главорези, а останалото беше история.