Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
Жан се беше навъртал край салона цяла седмица. Месеци наред беше следил Лори като сянка под предлог, че дебне удобен случай, когато всъщност всичко идваше от там, че не можеше да откъсне очи от нея.
Предстояха промени. Лори Гарсия му беше дала причина да върне часовника назад, към времето, когато още държеше нещата под контрол, и колкото и фантазьорски да звучеше, поне тази перспектива лекуваше част от него, която беше отписал като неизлечимо болна. Някога затворена и отчуждена, сега в сърцевината й колебливо мъждукаше въгленче, чийто пламък само чакаше шанс да лумне.
Щеше да напусне Ребека и да си признае всичко: за миналото си, за острова — всичко. Трябваше да отвърне на прямотата и предаността на Лори със същото. Настъпил беше моментът.
Скътаната в странична уличка сграда имаше крайно занемарен вид. Повечето от прозорците бяха заковани с дъски, а на входа клечеше неугледен тип, който свиваше цигара с напукани, мазолести пръсти.
Жан мина покрай него. Вътре бяха разхвърляни няколко дюшека, върху които се бяха сгърчили спящи, а може би и мъртви хора. Изкачи бетонното стълбище към втория етаж и още от последното стъпало погледът му се спря върху нея, свита в тъмния ъгъл, с колене, скътани под брадичката й. Разпозна я от снимката, но го убеди главно изпитото, отчаяно изражение по лицето й.
Зелените й очи отдавна бяха загубили светлината си. Някога руса, сега косата й падаше безжизнена и сплъстена по раменете й. Излъчваше дълбока тъга, която Жан знаеше, че може да облекчи.
— Здравей. — Отиде до нея и протегна ръка за поздрав. — Ти не ме познаваш, но аз теб — да.
В имението беше тихо и прохладно.
Лори хвърли багажа си, отиде в кухнята, сипа си сода и я изпи, съсредоточавайки се върху всяка отделна глътка, с цел да я задържи в стомаха си. Безспорно се чувстваше странно — хем й се гадеше, хем я гонеше вълчи глад. Досега не се беше сблъсквала с подобно усещане и силно се надяваше да не е получила хранително натравяне — очертаваха се няколко натоварени седмици и не можеше да си позволи да ги прекара с глава в тоалетната чиния. Коремът я пристягаше от време на време, затова реши да провери дали не й е дошъл цикълът.
Тръгна по коридора към банята, но окото й се спря на обикновен бял пощенски плик, пъхнат под входната врата. Вероятно го беше прекрачила в бързината.
Озадачена, Лори се наведе да го вземе.
Отпред не пишеше нищо. Прокара палец по продължение на лепящата лента и разкъса плика. Вътре намери надлежно сгънат на четири лист хартия и го разгърна.
Букви, изрязани от вестникарски заглавия, покриваха листа по ширина.
„ЕДИН ДЕН ДЕВСТВЕНИЦА, НА ДРУГИЯ — КУРВА“
Огледа буквите, някои от които бяха матовочерно и бяло, други — гланцови, с различен шрифт и размер, небрежно разхвърляни по хартията, някои сгъстени, други — раздалечени.
И преди беше получавала откачени писма. Един от многото недостатъци на знаменитостта. Това обаче я притесни особено. Първо, авторът му го беше доставил собственоръчно. Второ, повечето писма от пощата на „почитателите“ съдържаха мръснишки, сексуални подмятания, някои от които доста извратени, но почти никога на лично ниво.
Отвратена, Лори накъса листа на парчета и го хвърли в боклука. Поувлякъл се фен; не й беше за пръв път. Щеше да съобщи на охранителната фирма и да ги накара да проучат случая.
Домофонът избръмча. Дори запази самообладание. Холивуд изобилстваше от истории за фанатизирани преследвачи, за жени, които не смеят да престъпят прага на домовете си и още по-ужасени от идеята да останат вътре, за смахнати фенове, чиито фантазии се преливаха с представата им за реалността, изкривена от болезнените им пристрастия.
За нейно облекчение на вратата беше не друг, а баща й. Двамата с Тони бяха започнали да се срещат все по-често след първото му гостуване, изграждайки напълно нови взаимоотношения помежду си, за радост невключващи Анхелика и доведените й сестри. Благодарение на редовните й дарения „Трес Ерманас“ бавно се издигаше от калта. Дори съзнаваше колко ощастливява баща си — заветът на майка й най-сетне възвръщаше стария си блясък. Дори само толкова да беше постигнала с кариерата си на модел, щеше да й е достатъчно.
Облекчението обаче бързо отстъпи място на тревога при вида на съкрушеното му изражение.
— Научих лоша новина. — Тони поклати глава горко, хващайки ръцете й. — Съжалявам, Лориана, но баба ти се е споминала снощи. Корасон ни напусна.