![Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/6/kolekcionert-na-tatuirovki-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #11
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
- Да, Родни. Това питам. И централата на IFON.
- Няма нужда да правите нищо.
- Ами правоохранителните служби, болниците, Уолстрийт, въздушните диспечери, алармите? Това е Интернет, за бога! Някоя кабелна компания е наела някого да извърши индустриален саботаж.
- А, разбрах. - Родни прозвуча развеселено: - Представяте си някой сценарий като от филм с Брус Уилис, така ли? Срив на фондовата борса, някой ограбва банка, защото алармата ѝ е повредена, отвлича кмета благодарение на това, че мрежата не работи?
- Ами, да, нещо в този дух.
- Виж сега, тая работа за войната между кабеларките и оптичните мрежи... това е вчерашна новина. Стара дъвка.
„Няма нужда от две клишета едно след друго - гневно си помисли Райм. - Говори по същество.“
- IFON и конвенционалните кабелни доставчици не се обичат. Обаче никой няма да тръгне да саботира нищо. Даже до шест месеца „Интернешънал Файбър Оптик“ ще бъде изкупена или ще подпише лицензионни споразумения с другите компании.
- Значи не мислиш, че някой иска да взриви рутерите на IFON?
- Не. Даже да го направят, някой да го направи, ще има пет-десетминутно прекъсване на връзката в някои отдалечени части на града. Повярвай ми, китайските и българските хакери създават много повече проблеми всеки ден.
- Сигурен ли си, че ще стане така? - намеси се Сакс.
- Ей, здрасти, Амелия. Добре де, може би двайсет минути. Интернет доставчиците са мислили много по този въпрос. В системата има толкова много резерви, че я наричаме „хиперзастрахована“.
Райм се подразни от лошата шега и от това, че теорията му отиде на кино.
- В най-лошия случай сигналите ще бъдат пренасочени през резервни сървъри в Джърси, Куинс и Кънектикът. Е, трафикът ще се забави. Няма да можеш да гледаш порно или да играеш „Уоркрафт“, без сигналът да прекъсва, но основните сайтове ще си работят. Все пак ще предупредя доставчиците и „Вътрешна сигурност“.
- Благодаря, Родни.
Музиката се усили, после линията прекъсна и настъпи благословена тишина.
Райм се намести пред таблиците с уликите и снимките. Хрумна му друга мисъл, разочароваща.
- Колко съм глупав - измърмори. - Да си помисля, че Саманта Ливайн е била избрана специално, защото работи в IFON. Откъде ще знае убиецът, че ще отиде в тоалетната точно тогава, та да я чака? Малоумно. Тъпо.
Идеята за заговор на кабелните доставчици срещу оптичния натрапник му се беше сторила добра - дребните овцевъди срещу едрите кравеферми. Както повечето конспиративни теории, звучеше привлекателно, но всъщност бе пълен боклук.
Погледът му спря върху татуировките.
Райм ги прочете на глас.
Пуласки, до него, се наведе напред.
- И тези вълнообразни линии...
- Орнаменти с формата на мидена черупка - поправи го Райм.
- Не виждам тук никакви мидени черупки. На мен ми приличат просто на вълнички.
Линкълн се намръщи. След малко прошепна:
- А вълните, както каза Ти-Ти Гордън, са важни - заради скарификацията. - След малко изръмжа: - Сгреших! Не се опитва да ни насочи към определено място. Проклятие!
После примигна и се изсмя.
- Какво има? - попита Сакс.
- Просто се получи много лоша шега, когато казах „Проклятие“.
- Какво искаш да кажеш, Линкълн? - вметна Купър.
Райм не обърна внимание на въпроса.
- Библия! - извика. - Дайте ми някоя Библия.
- Тук нямаме, Линкълн - отбеляза Том.
- Онлайн. Намерете ми Библия онлайн. Очертава ти се нова мисия, новобранец.
- Така ли?
59.
Облегнат на стената със скръстени ръце, Били гледаше как леля му Хариет - сестрата на майка му - слага прах за пране в машината.
- Видя ли някого във фоайето? - попита тя. - Притеснявах се да не би да ме следят от полицията. Имах чувството, че някой ме гледа.
- Не. Проверих внимателно. Стоях цял час.
- Не те видях.
- Аз бях наблюдаващият - увери я Били. - Не наблюдаваният.
Хариет затвори капака и той заоглежда гърдите ѝ, краката ѝ, врата ѝ. Спомени...
Винаги се беше чудил дали чичо му подозира за това, което правеха в Олеандровата стая.
Изглеждаше невъзможно чичо Матю да не знае за любовната им връзка, или както другояче можеше да се нарече. Как можеше да не забележи, че двамата изчезват за няколко часа следобед в дните, когато тя не дава частни уроци на съседските деца?
И със сигурност обменяха миризми - на телата си, на нейния парфюм и неговия дезодорант.
Също миризмата на кръв, въпреки че се изкъпваха много добре след всяка следобедна среща.