Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]

Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:

Перейти на страницу:

През нощта пак не заспа. Непрекъснато се въртя в леглото. Есма постъпи така, както обеща. Докато господарката лежеше с вперени в тавана очи, тя седеше до прага на вратата и при всяка нейна въздишка се надигаше да я погледне дали не иска нещо.

Изведнъж Михримах откри, че е взела решение. Това бе толкова убедително осезание, че сама се изненада. „От баща си няма да поискам нищо! Той сам ще ми даде каквото искам – живот без Рюстем, без съпруг!“

Стоманените клещи, които стягаха сърцето й, откакто чу за пръв път думата „женитба“, моментално се разхлабиха. „Ще поискам от татко шестдесетте кораба за Хъзър Реис. Батко Мехмед заслужава да стане управител на провинция Сарухан, а Мустафа да върви по дяволите в деветия кръг на ада.“

Трябваше да поиска невъзможни неща, точно така щеше да преобърне света надолу с главата. Нямаше друг начин. Всяко нещо с времето си. Сети се за думите на майка си: „Умната жена не се захваща сама да преобръща света надолу с главата. Тя постъпва така, че мъжът й сам да го направи!“

Сама не усети как промълви:

– Еее, валиде! Недей да подценяваш и моя ум!

Есма я чу и набързо дотича при нея:

– Моля, принцесо? Заповядахте ли ми нещо?

– Не! – отговори Михримах с леден глас. – Ще поискам от султан Сюлейман да обърне света с главата надолу!

***

И на следващия, и на по-следващия ден Михримах не се показа навън от стаята. Хюрем вдигна на крак всички придворни, прислужници и наложници от покоите, но така и не получи вест за дъщеря си. От стаята на принцесата не долиташе ни шум, ни звук.

С изключение на третата нощ.

Когато третият ден вече преваляше и припадаше вечерният здрач, Михримах погледна тихомълком към гувернантката си, която тъкмо започваше да пали свещите. От три дни това момиче не я оставяше сама дори за миг, господарката й не разрешаваше, но тя сядаше кротко до нея и леко започваше да я гали по косата.

– Есма?

– Заповядайте, моя красива принцесо!

– Донеси ми балалайката!

Момичето не повярва на ушите си, но се спусна към шкафа с пърхаща в душата си радост: „Ето такава трябва да е дъщерята на султан Сюлейман и Хюрем хасеки. Не трябва да рухва. Трябва да изпълзява и изпод руините на съдбата и отново да се изправя“! Грабна балалайката и се затича към дивана. Михримах притисна триъгълното тяло до корема си, постоя така известно време. Представи си безкрайните степи, за които разказваше майка й. Снежните планини, громолящите реки, пърхащите над яркожълтите разцъфнали метличини пеперуди.

Пръстите на лявата й ръка заеха мястото си върху дългия гриф на балалайката, дясната ръка докосна няколко струни.

Отначало тихият акорд на вибриращите струни се разнесе бавно из цялата стая. После силните звуци изпод перцето прогониха докрай тридневното гробовно безмълвие, в което тънеха покоите на принцеса Михримах. Заместиха го напевите на трогателни мелодии, които галеха сърцето, грабваха слушателя и го отвеждаха в незнайни страни, в несънувани сънища и в невероятни мечти. След малко песента на Михримах – не песен, а молитва, не песен, а заклинание заля целия харем.

Настъпи вечер, мрак се спусна.

Защо са ми звездите по небето.

Искрица тук блещукаща да има

сълзите ми в нощта да озари.

Песента преброди лабиринта на коридорите в харема, сгуши се във всяко ъгълче. Не остана стая, в която ръцете на жените да не изпуснаха бродерии и дантели.

Султан Сюлейман веднага позна гласа на дъщеря си. Усмихна се, пееше на бащиния си език. След гласа на Хюрем това беше вторият най красив глас, на който се е наслаждавал. Но господи, колко тъга трептеше в него! Колко болка! Бащиното сърце се изпълни с жалост. Идеше му веднага да изтича в покоите на дъщеря си и горещо да я прегърне. Искаше му се да й каже: „Спри тази песен, изсвири нещо по-друго, по игриво. Нали имаше една песен „Ха теглете, ха теглете...“. За пръв им я чух от майка ти. Хайде, засвири я, да попеем заедно“. Но нито изтича, нито изрече тези думи. Само потъна в мрачни мисли за Михримах Какво ли тежеше така на сърцето й, какво ли помрачаваше слънцето и очите й?

Хафза султан вече не можеше да става от леглото. Когато чу гласа на Михримах, тя отвори очи.

– Какво е това? Хюрем ли пее? От години не сме й чували прекрасния глас.

Опита да се надигне, придворната веднага се притече на помощ. Подпря и с възглавници и обясни на господарката си тихо и отчетливо:

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?