Света троица [Войните на Розите-2]

— Изтегли мъжете! Не ни трябва да разбиваме портите, а само да държим гарнизона в Лондон. Щом стрелят срещу своите, нямаме друг избор.

Солсбъри изумя, като видя колко много жени и деца имаше сред буйстващата тълпа. С отвращение погледна нагоре към бойниците, не можеше да повярва, че командирът ще избива хората, за които бе дал клетва, че ще защитава.

Дали от невежество, или от ужас, огромните маси още повече се притиснаха в стените на Тауър. Солсбъри виждаше как с брадви нападат портала и знаеше, че трябва да се оттеглят обратно. Допря рога до устните си и откри, че не му достига дъх, за да го надуе. Затова го подхвърли на сина си и го загледа как свири ниския тон за отбой, повтаряйки го няколко пъти.

Над тях отново се извиси бял пушек и започна да трещи. Железни гюлета, дето можеха да излетят на цяла миля, се врязаха в тълпата, убиваха с десетки наведнъж, оставяйки огромна кървава диря. Тогава шумът се превърна в стон, животински зов на отчаяние. Народът започна да напъва в обратната посока, търсейки всеки възможен начин да излезе от откритото пространство пред Тауър. Но раздиращата въздуха пукотевица продължаваше и вече нямаше безопасно място.

Уорик рязко вдигна глава, когато нещо раздра бузата му и остави кървава следа там, сякаш острие бе преминало по кожата му. Желязно гюле бе разкъсало тълпата наблизо с такава скорост, че очите му не успяха да го уловят. Тъкмо благодареше на Бога за късмета си, когато конят му започна да кашля и от муцуната му захвърчаха кървави пръски. Уорик бързо прехвърли крак и застана отстрани, щом животното се свлече на четири крака. Удареха ли в камъка железните гюлета, из въздуха се разхвърчаваха късчета метал и разкъсваха гъстата тълпа. Отчаян, Уорик отново засвири отбой и едва не бе повален от мъж и жена, които се шмугнаха невиждащи край него, опитвайки се да избягат.

Насред виковете на болка и гняв никой не чу катапултите. Той видя как три черни топки изскачат иззад бойниците, движейки се доста по-бавно от гюлетата, тъй че успя да ги проследи с объркан поглед. Видя как изчезват сред множеството, а след това от мястото се издигна сякаш топла пара и се задвижи над откритото пространство. Изригнаха три гнезда на огън, течни пламъци като езици избликнаха и облизаха разбунения народ.

В паника хората се помъчиха да се дръпнат, докато писъците на пострадалите цепеха жаловито въздуха. Уорик стоеше близо до коня на баща си, но и двамата бяха избутани назад. Зърна Едуард Марч, без кон, насред юрналите се мъже. Макар сър Робърт и Джеймсън все още да го вардеха, дори тримата не можеха да устоят на потока от хора, хукнали в обратна посока. Марч разбутваше със сила наоколо си и освобождаваше място. Никой, дето падна в хаотичната блъсканица, нямаше да стане отново, наоколо имаше стъпкани и смачкани тела, докато тълпата пищеше и бягаше от стените.

Резки гласове се обаждаха от периферията на площада, викаха на останалите да ги следват. Докъдето стигаше погледът им, Уорик и баща му виждаха единствено самите лондончани, които сочеха обратно към моста. Хиляди побягнаха, оставяйки Тауър зад гърба си. Уорик единствено можеше да се отдръпне до стената и да ги пропусне. Мястото на кръвопролитието се изпразни със скоростта, с която се бе изпълнило, като остави размазана плът, групи от изгорени тела и черен дим. Над главите им се надвесваха мъже, които крещяха и сочеха с пръст.