Света троица [Войните на Розите-2]

Три от оръдията по стената бяха заредени без гюлета. И докато хората се струпваха и се тълпяха на откритото пространство отдолу, Скейлс пое дълбоко въздух и изкрещя:

— Предупредителен изстрел! Без гюле! — гласът му отекна от стените на Бялата кула зад гърба му.

Чу се тройно изпукване, дулата се оригнаха и изплюха дълги езици от пламък, и обгърнаха топчиите в мръсен пушек. Скейлс загуби от поглед множеството отдолу, докато облакът премине. Дочуха се писъци, но когато въздухът се изчисти, те вече напираха напред. Вдигнаха се брадви, които затупкаха по външната врата. Той изруга на глас, без да го е грижа кой го чува.

Не, нямаше да загуби Тауър. Пребледнял, Скейлс погледна нагоре и видя лицата на топчиите, които чакаха заповеди. Страхуваха се и имаха пълно право. Ни един нямаше да преживее тази лудост, ако той ги допуснеше вътре.

— Донесете гръцкия огън — заповяда Скейлс. Мъжете хукнаха надолу по широките стълби по протежение на стената, пресякоха към складовете и се върнаха с много по-бавна крачка. Всеки от тях държеше огромна глинена делва, прегърнал я през широката част към гърдите си. Все едно притискаха дечица и бяха плувнали в пот, уплашени да не би да ги изпуснат на камъните.

Скейлс усети как сърцето му бушува в гърдите, биеше толкова бързо, че зрението му се замъгли и главата му се замая. Подпря се на бойниците и изкрещя на тълпата да се отдръпне. Те изръмжаха и го наругаха. Трясъкът от брадви и чукове продължи и той се отдръпна от ръба, защото не бе в състояние да гледа.

— Оръдия! Заредете и стреляйте! — рече съвсем тихо. Топчиите не го чуваха и той тръгна покрай бойниците, повтаряйки заповедта, която ги раздвижи в трескава дейност. Повече не погледна надолу, след като първите топове затрещяха, последвани моментално от неистови писъци. Все повече топове от бойниците изливаха залпове срещу масите и ги раздираха.

Скейлс спря пред един от малките катапулти, положил ръка върху огромните сплитки от конски косми, които служеха за пружина, по-дебели от човешко бедро. Глинените топки бяха на място и от върховете им висяха парцали. Три от тях бяха разпределени по стените и той се прекръсти, прошепна молитва, докато кимаше на загледаните в него мъже.

Всяка висяща сплитка бе запалена и катапултите освободиха товара си моментално. Никой на бойниците не желаеше да бъде близо до тази отвратителна смес, след като веднъж я запалеха. Дори топчиите се отдръпнаха от оръдията си, готови да бягат, ако някоя топка се разпръснеше и се разпилееше.

Пушекът все още лежеше тежко във въздуха и Скейлс наблюдаваше как тежките глинени топки се извисяват нависоко, после падат бързо като пламнали комети в мъглата. Затвори очи.