В капана на времето [bg]

— Не, мадона. Повечето кабалисти са доста неприятни, затова не търся често компанията им. Но знаците държат любопитните далеч от моя шкаф. Което, като се замислиш, не е никак малко, а се постига само с боя. Вероятно кабалистите все пак са прави, че в символите им се крие сила?

Усмихна ми се дяволито, когато вратата на шкафа се отвори. Той всъщност беше двоен, така че ако въпросните любопитни хора успееха да пренебрегнат символите и просто отвореха вратата, щяха да видят най-безобиден аптекарски шкаф. Но ако се натиснеше правилната последователност от скрити лостчета, вътрешните лавици се завъртаха и разкриваха дълбока ниша.

Той извади едно от малките чекмеджета, които опасваха нишата, и го изпразни в ръката си. Разрови съдържанието му, взе един голям бял кристал и ми го подаде.

— За вас е. За защита.

— Какво е това? Магия? — попитах цинично, като търкалях кристала в дланта си.

Раймон се засмя. Вдигна шепа над писалището и между пръстите му се посипаха малки цветни камъчета, които отскачаха от покритата с петна филцова попивателна.

— Може и така да се нарече, мадона. — Побутна с пръст един светлозелен кристал от купчината. — Те не съдържат повече или по-малко магия от черепите. Те са костите на земята и съдържат есенцията на матрицата, в която са създадени. Каквито сили има в нея, ще ги откриете и в тях. — Побутна една жълтеникава буца към мен. — Сяра. Смесете я с други дреболии, докоснете я със запалена клечка и ще се взриви. Барут. Това магия ли е или само природата на сярата?

— Предполагам, че зависи кого питате — отвърнах аз и той пак се усмихна.

— Ако решите да напуснете съпруга си, мадона, няма да останете гладна. Казах ви, че сте от занаята, нали?

— Съпругът ми! — възкликнах аз. Внезапно приглушеният шум от далечния магазин започна да добива смисъл. Чу се силен трясък, сякаш огромен юмрук се стовари на тезгяха, и дълбок тътнещ глас, който не търпеше никакви възражения, се надигна над шумотевицата.

— Господи! Забравих за Джейми!

— Съпругът ви е тук? — Раймон се ококори и ако по принцип не беше блед, щях да реша, че е пребледнял.

— Оставих го отвън — обясних и се наведох, за да изляза през тайния отвор. — Сигурно му е омръзнало да чака.

— Почакайте, мадона! — Раймон ме хвана за лакътя. Сложи другата си ръка върху шепата ми, в която стисках белия кристал. — Този кристал, мадона, е за ваша защита.

— Да, да — отвърнах нетърпеливо, чувах как Джейми крещи все по-високо името ми. — Какво прави всъщност?

— Той е чувствителен към отрова, мадам. Ще промени цвета си при наличието на вредни вещества.

Това ме спря. Изправих се и се втренчих в него.

— Отрова? Значи…

— Да, мадона. Вероятно още сте в опасност. — Жабешкото му лице беше мрачно. — Не съм сигурен кога, нито откъде ще дойде. Ако разбера, ще ви уведомя. — Озърна се неспокойно към изхода през огнището. По стената се чуха гръмки удари.