В капана на времето [bg]

Джейми само вдигна вежда и се облегна на ръба на масата. Скръсти ръце на гърдите си.

— Добре, какво става?

Обяснявах предимно аз, Раймон ми съдействаше с едносрични потвърждения. Дребният аптекар изглеждаше напълно лишен от обичайното си остроумие и се свиваше на столче до огъня, прегърбен от притеснение. Едва когато споменах за белия кристал и предполагаемата нужда от него, той се размърда и даде признаци на живот.

— Вярно е, милорд. Не знам със сигурност дали съпругата ви или вие самият сте в опасност, или пък и двамата. Не съм чул нищо конкретно; само името Фрейзър, изречено на място, където имената рядко се споменават с добро.

Джейми го изгледа остро.

— Тъй ли? А вие често ли посещавате такива места, мастър Раймон? Свързан ли сте с тези хора?

Раймон се усмихна някак безнадеждно.

— По-скоро бих ги описал като търговски съперници, милорд.

Джейми изсумтя.

— Хм. Ако наистина опитат нещо, ще получат повече от това, което са очаквали. — Докосна кинжала на колана си и се изправи. — Все пак ви благодаря за предупреждението, мастър Раймон. — Поклони се на аптекаря, но не му подаде пак ръка. — Ако съпругата ми е склонна да ви прости, не е моя работа да се бъркам, но силно ви съветвам да се скриете в дупката си следващия път, когато виконтесата дойде в магазина ви. Хайде, сасенак.

Каретата трополеше към Рю Тремулин, Джейми мълчеше и се взираше през прозореца, скованите пръсти на дясната ръка потупваха бедрото му.

— Място, където имената не се споменават с добро — прошепна той, когато каретата зави към Рю Гамбож. — Какво може да е това място?

Спомних си кабалистичните символи по шкафа на Раймон и косъмчетата по ръцете ми настръхнаха. Спомних си и думите на Маргьорит за граф Сен Жермен и предупреждението на мадам Рамаж. Казах на Джейми за това и какво е споменал Раймон.

— Той може да смята всичко това за бутафория — довърших аз, — но явно познава хора, които се опитва да държи далеч от шкафа си.

Джейми кимна.

— Дочух нещо за такива неща в двора. Тогава не обърнах внимание, реших, че е глупост, но сега ще разузная още. — Засмя се и ме придърпа към себе си. — Ще изпратя Мърто да следи граф Сен Жермен. Така графът ще разполага с истински демон, с който да си играе.