Последната одисея [bg]

Грей погледна назад към града. За да научи всичко това, Хунайн явно беше прекарал доста време в претърсване на това място и в четене на древни текстове за историята на града.

Преводът на Бейли потвърди предположението му.

— „Вслушай се в урока от моето безразсъдно проникване тук. Ние се осмелихме да събудим Тартар, да раздвижим огнените му пазители, заради което пострадахме много. Едва успях да спася последните от нас, като принудих града да потъне отново в тъмната си дрямка. Ако си решил да следваш трагичните ми стъпки, потърси същото отвъд двореца, където огньовете на Хадес горят и титаните се извисяват. Но Харон ще поиска своята цена“.

Бейли спря и обясни:

— Харон е лодкарят, който е прекарвал душите на умрелите през река Стикс до Царството на Хадес.

— А каква е цената, за която се говореше? — попита Ковалски.

— Явно по-голяма от обичайната монета, за която се говори в митовете. — Бейли се обърна към стената и продължи да превежда: — „Най-храбрият от всички, който е готов да даде живота си за брата си, трябва да прекоси отровното езеро. Така накарахме Тартар да заспи. Аллах да лагослови Абд ал-Кадир за саможертвата му. В негова памет използвах знанията на братята ми — ние, които се наричаме Бану Муса, — за да измисля последно средство. Така че знай, скъпи пътнико, че ако събудиш Тартар, ще е за последен път. Предупреден си“.

— Накрая се е подписал като Хунайн ибн Муса ибн Шакир. — Бейли въздъхна и отстъпи крачка назад. — Капитанът явно си е тръгнал оттук с последния си кораб, пълен с доказателства за откритието си и може би с желанието да предупреди света.

— А после буря е отнесла кораба от курса му — каза Грей. — И това му е дало време да премисли дали си заслужава да донася смъртоносния си товар на света.

— Може също да е решил, че бурята е знак от Аллах — рече Бейли. — Сигурно се е запитал дали Божията ръка не го е наказала, като го е отклонила от пътя му също като Одисей, за да предпази света.

Мак посочи стената.

— А какво означават последните му думи?

Грей погледна надписа.

— Изглежда, че Хунайн е задействал някакъв предпазен механизъм в системите на града. Не само за да го изключи, но и да го унищожи напълно, ако някой се осмели отново да влезе тук.

Ковалски посочи назад към тунела.

— Тогава по-добре да не го правим.

Грей укроти изгарящото го любопитство и кимна.

— Най-добре да се връщаме.

Ковалски въздъхна с облекчение и изгледа намръщено тъмния град.

— Само дано не сме закъснели.