Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Повест за два града
Повест за два града - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Повест за два града

Электронная книга - «Повест за два града». Краткое содержание книги:

„Повест за два града“ е вторият роман на Дикенс на историческа тема (след „Барнаби Ръдж“, писан почти двадесет години по-рано) и спада към късните му творби. Излиза в отделна книга през ноември 1859 г., след като в продължение на седем месеца е бил печатан като подлистник в литературното списание „През цялата година“. Романът е имал значителен и траен успех, а драматизираната му версия се задържала на сцената почти до края на века главно благодарение на образа на Сидни Картън. Творбата е писана по време на бурни и драматични промени в личния живот на Дикенс и действието й също се развива на бурен н драматичен исторически фон, който в средата на миналия век е звучал доста актуално в разтърсваната от социални напрежения Европа.
Макар историческата тема да е просто повод за коментар върху заобикалящата го действителност, и то главно в Англия, Дикенс се е отнесъл много съвестно към фактологията. Освен прочутото съчинение на Карлайл „Френската революция“, за което говори с възторг в предисловието, той положително е ползувал и други източници, както и лични впечатления от посещенията си във Франция и познанствата си с видни революционни мислители и творци на епохата — Луи Блан, Виктор Юго, Емил дьо Жирарден, а също и с историка на революцията Жюл Мишле. Казват, че темата така го завладяла, че дори писал на Карлайл с молба последният да му изпрати някои съчинения, които бил използувал при написването на своя исторически труд. В отговор Карлайл му изпратил две каруци, пълни с книги. Дори и този анекдот да почива на истина, едва ли е нужно да вярваме, че Дикенс е прочел всичко, писано по въпроса; критиците обаче единодушно признават прецизността на историческите факти в романа. Отношението на Дикенс към революцията е противоречиво — от една страна, той правдиво и убедително посочва неизбежността, с която причинената неправда води до революционна разплата, а от друга, отрича якобинския терор и изобщо революционното насилие като метод. Всички преценки на революционните събития, както и паралелите със стабилната Англия се правят от позициите на буржоазния либерализъм. Дикенс вярва, че по-справедливо човешко общество ще се постигне не чрез социална революция, а чрез революция в духа на отделните човешки същества. Този вездесъщ у Дикенс подтик към духовно извисяване кулминира в романа в романтичния план на развръзката и особено в саможертвата на Сидни Картън.
1 ... 116 117 118 119 120 121 122 123 124 ... 160
Перейти на страницу:

Така минаха дните до месец декември, през което време баща й ходеше сред ужасите с изправена глава. През един следобед, когато валеше слаб сняг, тя пристигна на обичайния ъгъл. Този ден имаше някакъв буен празник. По пътя видя къщите, украсени с малки пики, на върха на които бяха забодени червени калпаци. Имаше също трицветни ленти и разпространения надпис (най-често се срещаха трикольорните букви): „Република, единна и неделима, Свобода, Братство или Смърт!“

Мизерната работилница на дърворезача беше толкова малка, че площта й не стигаше за този надпис. Някой му го беше написал и думата „Смърт“ беше вмъкната с голяма мъка. На покрива, като добър гражданин, той бе поставил пика с калпак, а на прозореца беше изложил триона си с надпис „Малката света Гилотина“ — по това време голямата заострена Гилотина беше вече канонизирана от народа. Работилницата му беше затворена и него го нямаше, което улесни Луси, и тя остана съвсем сама.

Но той не беше много далеч, защото скоро тя усети някакво неспокойно движение и чу приближаващи се викове, които я изпълниха със страх. Миг по-късно на ъгъла до стената на затвора нахлу тълпа хора, сред които беше дърворезачът, хванат за ръка с Отмъщението. Имаше най-малко петстотин души, които танцуваха като петстотин демона. Нямаше друга музика освен собствените им гласове. Те танцуваха под мелодията на една популярна революционна песен и така яростно отмерваха такта, че сякаш дружно тракаха със зъби. Танцуваха мъже с жени, жени с жени, мъже с мъже, както ги бе събрал случаят. Отначало представляваха някаква буря от червени шапки и груби вълнени парцали. После, когато изпълниха мястото и спряха, за да наобиколят Луси, те започнаха да танцуват някакъв ужасен, безумен и призрачен танц. Идваха напред, после се отдръпваха, пляскаха с ръце, хващаха се за главите, въртяха се в кръг сами, хващаха се един друг и се въртяха по двойки и мнозина падаха на земята. Докато падналите лежаха, другите се хващаха за ръце и всички заедно се въртяха. После кръгът се прекъсна и отделни кръгове от по двама-трима продължиха да се въртят, докато внезапно всички спряха, после пак започнаха, удряха се, хващаха се и си раздираха дрехите, обръщаха се на другата страна и почваха да се въртят в другата посока. Внезапно пак спряха, после отново започнаха да отмерват ритъма, подредиха се в редици, широки колкото улицата, и с глави надолу и ръце нагоре се спуснаха с крясъци. Никаква битка не можеше да бъде по-ужасяваща от този танц. Беше потресаващо зрелище — нещо, което преди е било невинно, а сега бе изцяло опорочено, едно жизнерадостно развлечение, превърнато в средство за разлютяване на кръвта, за замъгляване на сетивата и вледеняване на сърцето. Грациозността, която все още се долавяше в него, го правеше още по-грозно, защото показваше как неща, в естеството си добри, са се изкривили и извратили. Разголената моминска гръд, замаяната почти детска глава, изящните нозе, които се смесваха с кръвта и мръсотията, бяха символи на разглобеното време.

Това беше танцът карманьола (Народна революционна песен и танц, възникнали през 1792 г.). Когато отмина и Луси продължи да стои смаяна и уплашена на прага на къщата на дърворезача, перестият сняг валеше тихо и падаше бял и мек, сякаш нищо не беше станало.

— О, татко! — Защото той стоеше до нея, когато тя вдигна очи, които за момент бе закрила с ръка. — Каква жестока и ужасна гледка!

— Знам, мила моя, знам. Много пъти съм я виждал. Не се плаши! Никой от тях няма да ти стори зло.

— Не се страхувам за себе си, татко. Но когато си помисля за мъжа си и жестокостта на тия хора…

— Скоро ще го избавим от тяхната жестокост. Отидох си, когато той се катереше към прозореца, и идвам да ти кажа. Никой няма да те види тук. Обърни се към най-високия покрив ей там и му дай целувка с ръка.

— Ще му дам, татко, и му изпращам и душата си с нея!

— Не можеш ли да го видиш, клето мое дете?

— Не, татко — каза Луси, копнееща и плачеща, докато целуваше ръката си. — Не.

Стъпки в снега. Мадам Дефарж.

— Поздравявам те, гражданко — каза докторът.

— Поздравявам те, гражданино.

Това мимоходом. Нищо повече. Мадам Дефарж изчезна като сянка върху белия път.

— Дай ми ръката си, любов моя. Вързи смело и весело, заради него. Така, добре! — Отминаха мястото. — Няма да е напразно. Утре Чарлс ще бъде на съд.

— Утре?

— Няма време за губене. Добре съм се подготвил, но трябва да се вземат някои предпазни мерки, а те не могат да се вземат, преди да го изправят пред трибунала. Още не е получил съобщение, но знам, че скоро ще го призоват за утре и ще го преместят в затвора „Консиержери“. Имам скорошни сведения. Не се страхуваш, нали?

1 ... 116 117 118 119 120 121 122 123 124 ... 160
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)