Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
(( Изправи се )) каза й той. (( Не се унижавай пред мен. Нямам нужда от демонстрации на преклонение или почит ))
Лусия го послуша.
(( Няма защо да се боиш да говориш, Лусия ))
Тя всъщност не се боеше — не се боеше от него по начина, по който се страхуваше от някои от другите духове; духовете, които бяха гневни и капризни и я посрещаха със злоба и омраза. Това, от което девойката се боеше, беше неговата безгранична тъга и покъртителното чувство на обреченост, което лъхаше от Ксхианг Ксхи. Страхуваше се, че прастарият дух може да й позволи да узнае източника на тази тъга и по този начин да я прехвърли и на нея, а това беше бреме, което Лусия едва ли щеше да понесе.
— Колко стар си всъщност? — попита престолонаследничката. Искаше да провери отговорите му, преди да го попита за онова, заради което бе дошла, макар и да бе повече от сигурна, че съществото вече знаеше каква бе целта й.
(( Вече обитавах тази земя, преди първият от вас да се изправи на два крака, преди да се надипли сушата, преди да се родят луните. Вече съществувах, когато светът не беше нищо друго, освен прах, както и дълго преди това. Аз не съм като другите духове, които познаваш; те се родиха от земята, но не и аз. Аз дойдох от другаде и отново ще отида другаде, след като този свят погине в пламъци и луните станат на прах ))
Гласът му, който наподобяваше шумоленето на сухи листа в съзнанието й, я заля с шеметна феерия от проблясващи образи и призрачни картини на обсипани със звезди черни пространства, сред които бавно се въртяха гигантски сфери. В следващия миг в мрачната бездна изригнаха чудовищни ярки пламъци, които погълнаха огромните кълба. Пулсът й се учести и престолонаследничката примигна уплашено. Ксхианг Ксхи продължаваше да се рее във въздуха пред нея.
— Ти бог ли си? — попита Лусия.
(( Не съм бог )) отвърна прастарото създание. (( Тези, които сега наричате богове, след време можете да наричате по друг начин. Някои ще си останат само в митовете, а други могат да се окажат по-реални, отколкото си представяте. Не е моя работа да разбулвам същността им. Вие не можете да разберете съществата, за които говорим, въпреки че някой ден това може и да се случи. В момента разполагате само с тълкувания, които се променят с промяната, която настъпва у вас, и понякога ви отвеждат по-близо до истината, а понякога — по-далеч. Твоята раса е още млада, Лусия; и също като малки деца вие не можете да разберете напълно онова, което виждате ))
Лусия прие тези думи с леко кимване. Усещаше съзнанието си изпразнено от всякакви мисли. Сега, в присъствието на великия дух, тя изведнъж откри, че думите й убягват. В продължение на няколко дълги секунди девойката остана безмълвна — крехка фигурка с раздърпани и кални пътнически дрехи и разчорлена руса коса.
(( Има много неща, които трябва да узнаеш, Лусия )) рече Ксхианг Ксхи. (( Ти искаш да поведеш война, за да спасиш родината си, ала все още не осъзнаваш коя е истинската заплаха. Аз ще ти я покажа ))
— Покажи ми — промълви престолонаследничката и изведнъж пещерата и всичко наоколо изчезна.
Тя стоеше сред някаква безкрайна равнина от черна скала, осеяна с извисяващи се купчини от порутени камъни и димящи руини. Въздухът трептеше от непоносимия зной и изгаряше дробовете й, а кожата й се бе сбръчкала от горещината. Парещият вятър фучеше покрай нея, замеряйки я с прах и камъчета, а дрехите й плющяха под огнения му напор. Миришеше на сяра и отрова. Пред нозете й зееше огромна бездна, изпълнена с клокочеща мътна магма, чието адско сияние придаваше на лицето й зловещ пурпурен оттенък. Необятната равнина бе прорязана от множество такива кратери и от време на време земята се разтърсваше, сякаш беше някакво гигантско спящо чудовище.
Лусия бе потресена от пъклената гледка. По някакъв начин знаеше, че всъщност не се намира там, и беше убедена, че тази преизподня не е в състояние да я нарани; инстинктите й обаче не бяха на същото мнение и тя отстъпи назад, отдалечавайки се от бездната, като се оглеждаше трескаво за своя събеседник.
По стените на вулканите в далечината се стелеше лава; те бяха с такива колосални размери, че върховете им се губеха нейде над кафявия покров от гъсти изпарения, надвиснали над мрачния пейзаж. Те периодично биваха прорязвани от аленото зарево на вулканичните изригвания и от назъбените копия на светкавиците, които поразяваха земята с влудяваща интензивност — по десетина всяка секунда. В далечината се открояваха навъсените силуети на гигантски планини, за които Лусия предположи, че най-вероятно са мъртви вулкани.