Колекционерите [The Collectors - bg]

— Може би нищо, може би много — неопределено отвърна Стоун. — Чухте ли за убийството на Корнилиъс Бихан?

— Че кой не е чул? — сви рамене Уорън. — Предполагам, че е било огромен шок за съпругата му.

— Вероятно. Дехейвън е бил съсед на Бихан, а убиецът е стрелял от неговата къща.

— Това не го знаех, по дяволите! — стреснато го погледна домакинът. — Но все още не виждам връзката с конгресмен Брадли.

— Честно казано, и аз я търся — призна Стоун. — Вие присъствахте ли на коктейла в деня на убийството?

Уорън кимна.

— Трябваше да бъде израз на почит към стареца, но се превърна в кошмар.

— Видяхте ли какво всъщност се случи? — попита Милтън.

— За съжаление. Стоях до Майк, имам предвид Майк Ейвъри. Изстрелът дойде изневиделица точно когато сенатор Пиърс приключи краткия си тост. Бях вдигнал чашата към устните си, шампанското ме оля целия. Беше ужасно. Прилоша ми като на повечето присъстващи.

— Добре ли познавате Ейвъри?

— Би трябвало, след като десет години работихме заедно, често и денонощно.

— Къде е той сега?

— Безработен е като мен. Навремето и той последва Брадли.

— Научихме, че е бил един от организаторите на тържеството в клуба и на официалния тост.

— Това не е истина. Двамата с него бяхме в списъка на гостите и отидохме там заедно, с една кола.

— Чухме, че той е поканил гостите в залата.

— Аз също. Просто решихме да помогнем.

— На кого?

— На Албърт Трент. Той предложи тоста, защото по принцип е от хората, които се грижат за тези работи. Аз самият съм доста зле със светските маниери.

— Албърт Трент? Той ли беше организатор на събитието?

— Не знам. Но онази вечер със сигурност участваше в организацията.

— И той ли е безработен в момента?

— О, не. Албърт остана на работа в Комисията по разузнаването.

— Нали току-що казахте, че екипът винаги следва своя конгресмен? — учудено го погледна Стоун.

— Обикновено е така. Но Албърт не пожела да напусне и трябва да ви кажа, че Брадли беше доста недоволен от това решение. Особено след като стана ясно, че Албърт се е договорил с наследника му и стана негов най-близък помощник. В кабинета на председателя има много работа и отсъствието му веднага се усети. Това не е никаква тайна, защото оплакванията ни отдавна са публично достояние.

— Но въпреки всичко Брадли го пусна, така ли?

— Явно не знаете що за личност беше Боб Брадли — усмихна се Уорън. — Както вече споменах, той беше изключително достоен, честен и работлив държавник, но човек не може да стигне до такъв пост, ако не е упорит и твърд като стомана. Брадли изобщо не се примири със създалата се ситуация и съм готов да се обзаложа, че ако беше жив, той рано или късно щеше да привлече Албърт в екипа си.