Брачна авантюра
- Автор: Гарууд Джули
- Серия: crown’s spies #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачна авантюра». Краткое содержание книги:
— Те потъмняват с всяка измината минута — каза Кейн.
Нейтън пренебрегна тази обида.
— Благодаря ви още веднъж, лейди Уинчестър.
Кейн беше изненадан от нежния глас на Нейтън. Когато той се поклони на възрастната жена, Кейн направи същото.
Бяха стигнали вече средата на стълбите, когато майката на Сара прошепна.
— Името му е Грант. Лутер Грант.
И двамата се обърнаха.
— Какво казахте? — попита Нейтън.
— Мъжът, който ни каза за баща ви — обясни майката на Сара. — Името му е Лутер Грант. Той работи като пазач и мъжът ми му плати богато, за да види досиетата. Това е всичко, което успях да дочуя — добави тя. — Това ще ви помогне ли?
Нейтън не можеше да проговори. Кейн кимна.
— Благодаря ви, това ще ни спести много време.
— Защо ни казахте? — попита Нейтън.
— Защото стореното е грях пред Бога. Този път Уинстън отиде прекалено далеч. Съпругът ми е обзет от алчност и не го интересува какви беди ще причинят плановете му на другите. Не мога да позволя Сара отново да бъде жертвено агне. Моля ви, не казвайте на никого, че аз съм ви казала. Ще ми бъде тежко.
Майката на Сара затвори вратата, преди някой от мъжете да може да й обещае, че няма да споменават името й
— Тя е ужасена от мъжа си — прошепна Кейн. — Поболявам се от мъката в очите й. Нито една жена не трябва да прекара живота си в страх.
Нейтън кимна. Мислите му обаче не бяха при майката на Сара и когато се обърна към Кейн, той не можа да скрие страха си.
— Къде да я търся сега, Кейн? Къде може да е отишла? Господи, ако нещо й се случи, не знам какво ще правя. Свикнах тя да е до мен.
Кейн осъзна, че това е най-близкото до истината, което Нейтън щеше да признае. Той се питаше дали твърдоглавият му зет знае, че обича Сара.
— Ще я намерим, Нейтън — обеща той. — Мисля, че трябва първо да се върнем на доковете. Колин може да има някакви новини за нас. Някой от мъжете може да я е видял.
Нейтън се хвана за тази възможност като удавник за сламка. Той не каза нито дума, докато не стигнаха целта си. Страхът му го изнервяше и той не можеше да мисли спокойно.
Слънцето вече залязваше, когато стигнаха крайбрежието. Улиците бяха покрити с оранжеви сенки. В Смарагдова корабна компания бяха запалени свещи. Когато Нейтън и Кейн влязоха в кантората, Колин стана толкова бързо, че убийствена болка преряза ранения му крак.
— Някой откри ли Сара досега? — попита Кейн брат си.
Колин кимна.
— Тя ни намери — каза той.
Челото му беше покрито с капки пот и той дълбоко поемаше въздух, за да успокои болката. Нито Нейтън, нито Кейн казаха нещо за очевидното му страдание, защото и двамата знаеха, че съболезнованията им щяха да разгневят гордия мъж.
Нейтън изчака, докато лицето на Колин се отпусне малко и тогава попита:
— Как така тя ни намери?
— Тя се върна тук.
— Тогава къде, по дяволите, е тя? — попита Кейн.
— Тя пожела да я отведат вкъщи. Джимбо и Матю я придружиха. Сара е на борда на Морския ястреб.
Въздишката на облекчение на Кейн изпълни стаята.
— Значи тя смята Морския ястреб за свой дом, така ли?
Напрежението в гърдите на Нейтън започна да намалява. Той беше толкова облекчен, че Сара е на сигурно място, че буквално се обля от студена пот. Той сграбчи носната кърпичка, която Колин извади от джоба на жилетката си и избърса челото си.
— Това е единственият дом, който сме имали досега — промърмори дрезгаво Нейтън.
— Предполагам това означава, че Сара не се сърди — каза Кейн. Той се облегна на бюрото и се усмихна на брат си. — Жалко тогава. С нетърпение очаквах да видя Нейтън да репетира.
— Да репетира?
— Да, как на колене моли за прошка.
ГЛАВА 14
Нейтън не можеше дълго да слуша празни приказки. Той трябваше да отиде при Сара, трябваше сам да се увери, че тя е добре. Това беше единственият начин да успокои биещото си сърце. Той трябваше да се убеди, че тя е на сигурно място.
Без да каже нито дума за довиждане, той остави Колин и Кейн и се отправи към Морския ястреб. Беше изненадан, когато откри, че по-голямата част от екипажа вече е на борда на кораба. Обикновено хората прекарваха първата нощ на пристанището и така се напиваха, че искаха да се бият с всичко, което се движи.
Част от хората дежуряха на трите палуби, докато останалите се бяха разположили в каюткомпанията. Някой от мъжете бяха опънали койките си на куките на тавана и спяха с ножове на кръста, за да бъдат готови в случай на нужда.
Койките се използваха само при лошо време или когато беше студено да се спи на палубата. Денят беше топъл — всъщност, беше изключително горещ ден — и Нейтън знаеше, че мъжете са там единствено от съображения за сигурност. Те пазеха господарката си.