Дяволската алтернатива
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Дяволската алтернатива». Краткое содержание книги:
Световният политически елит е в паника, шпионските централи активират най-добрите си агенти, военните очакват заповеди…
Ларсен знаеше, че никой нищо няма да предприеме до обедното предаване на исканията. В този смисъл екзалтираният млад мъж, който седеше насреща му, не беше глупав. Той бе предпочел да накара властите да си блъскат главата. С това, че принуди Ларсен да говори от негово име, ги бе лишил от всякаква нишка, с помощта на която да стигнат до самоличността или произхода му. Дори подбудите му бяха неизвестни извън каютата, в която седяха. И властите ще искат да научат нещо повече, да анализират магнетофонните записи на радиопредаванията, да установят говорните особености и националните корени на говорещия, преди да пристъпят към действие. Човекът, който се беше нарекъл Свобода, им отказваше тази информация и по този начин подкопаваше самоувереността на хората, които бе предизвикал да му се противопоставят.
Освен това бе предоставил на пресата предостатъчно време да научи за станалото, но не и условията му. Беше им позволил да пресмятат размера на катастрофата, ако „Фрея“ бъде взривена, така че тяхната възбуда, желанието им да оказват натиск на властите щяха да станат достатъчно големи, още преди той да е казал исканията си. Когато исканията бъдат съобщени, те ще изглеждат много умерени в сравнение с алтернативата, така че пресата ще започне да притиска властите, още преди те да са имали възможност да преценят исканията.
Ларсен, който знаеше какви ще са исканията, не виждаше как властите могат да ги отхвърлят. Алтернативата беше твърде страшна за всички. Ако Свобода просто бе отвлякъл някой политик, както хората на Баадер-Майнхов отвлякоха Ханс-Мартин Шлайер или Червените бригади — Алдо Моро, можеше да му бъде отказано освобождаването на неговите приятели. Но той бе предпочел да съсипе пет крайбрежия, едно море, трийсет души и един милиард долара в пари.
— Защо тези двама души са толкова важни за вас? — ненадейно попита Ларсен.
По-младият мъж го изгледа.
— Те са добри момчета — каза той.
— Не — каза Ларсен. — Спомням си, през януари четох, че те били двама евреи от Лвов, на които не им било разрешено да емигрират, затова отвлекли един руски пътнически самолет и го принудили да кацне в Западен Берлин. По какъв начин това ще доведе до вашето народно въстание?
— Нямайте грижа за това — отвърна му похитителят. — Стана дванайсет без пет. Да се връщаме на мостика.
На мостика нищо не се беше променило, освен че там имаше още един терорист, сгушен и заспал в ъгъла, стиснал автомата си здраво. Той беше маскиран също като оня, който дежуреше на радара и на монитора на хидролокатора. Свобода каза нещо на езика, за който Ларсен вече знаеше, че е украински. Човекът разтърси глава и му отговори на същия език. По заповед на Свобода маскираният насочи автомата си към Ларсен.
Свобода се движеше пред екраните и ги четеше. Около „Фрея“ имаше пръстен от безлюдно море с радиус поне пет мили на запад, на юг и на север. На изток морето беше чисто чак до холандския бряг. Той се измъкна през вратата към крилото на мостика, навири глава и се провикна нагоре. Ларсен чу, че човекът от комина му се обади в отговор.
Свобода се върна на мостика.
— Елате — каза той на капитана. — Вашите събеседници ви чакат. При най-малкия опит да ме измамите ще застрелям някой от вашите моряци, както ви обещах.
Ларсен взе слушалката на радиотелефона и я превключи на предаване.
— Контролна служба Маас, контролна служба Маас, тук е „Фрея“.
Макар че той не можеше да знае това, над петдесет различни служби чуха обаждането му. Петте главни разузнавания подслушваха, хванали двайсети канал от етера със съвършените си апаратури. Думите му бяха чути и препредадени незабавно на американската Агенция за национална сигурност, на британското, френското, германското и съветското разузнавания, както и на сходните служби в Холандия, Белгия и Швеция. Слушаха го корабни радисти, радиолюбители и журналисти.
От Хук ван Холанд се върна един глас:
— „Фрея“, тук е контролна служба Маас. Говорете, моля.
Тор Ларсен зачете от своя лист хартия:
— Тук е капитан Тор Ларсен. Искам да говоря лично с министър-председателя на Нидерландия.
Един нов глас, говорещ на английски, се чу от Хук:
— Капитан Ларсен, тук е Ян Грайлинг. Аз съм министър-председателят на Кралство Нидерландия. Добре ли сте?
На „Фрея“ Свобода затисна с длан микрофончето на телефона.
— Никакви въпроси — каза той на Ларсен. — Само попитайте там ли е посланикът на Западна Германия и го накарайте да си каже името.