Целувката на черната вдовица

Свали кадифената си барета и се почеса по главата.

— Разбира се, не мога да очаквам, че ще се откажеш от обичайния си лукс. Но нямах представа колко много неща си донесла.

— Всичко това беше в каруцата, предназначена за Кулдън — отговори тихо тя.

— Разбирам — отбеляза сухо той. — Явно не можеш да се откажеш от тези красиви нещица дори в отчаян опит за бягство.

— Нима искаш да кажеш, че е трябвало да се откажа от всичко? — попита остро тя. — Освен това личните ми вещи не са включени в брачния договор. Или съм пропуснала тази точка? — Тя посочи накитите си, дръвчето за пръстените, сребърните свещници. — И тези неща ли са вече твои? Може би и дрехите, които нося на гърба си? — Тя остави дългите игли на масата и свали булото си. После извади фуркетите от малкото бяло боне.

— Днес няма да се карам с теб — изръмжа той и хвърли баретата си на леглото. — Твоите лични вещи са си твои и ти го знаеш. Просто се изненадах. Все пак това са моите покои.

— Тогава ще ми дадеш ли друга стая, която да е само моя? — Тя се обърна към него с бонето в ръка. — С удоволствие бих събрала личните си вещи в стая, която да наричам своя. — Бонето падна на пода.

— О, не — възпротиви се той и сложи ръце на раменете й. — В този брак няма да има отделни легла, скъпа съпруго! Щом трябва да спя в копринен будоар, за да бъда с жена си, ще се примиря. Моите покои са и твои. Можеш да правиш с тях, каквото си искаш.

— Много сте мил, милорд! Благодаря ви. — Въпреки ироничния тон надигналата се в нея враждебност бързо се стопи. Много време щеше да мине, преди да забрави обидата от брачния договор, гневът й отново и отново щеше да изригва както сега — но Хю беше длъжен да прояви разбиране.

Тя свали пръстените си и ги окачи както обикновено на сребърното дръвче.

Хю я наблюдаваше с тихо недоволство. При венчавката не бяха разменили пръстени. Гуинивър не му предложи, той също си замълча. Вероятно тя беше на мнение, че този символичен жест няма място в сделката, която бяха сключили, докато той се въздържа само защото не разполагаше с нужните средства, за да й купи пръстен, който можеше да се мери с тези по дръвчето или в ковчежето й. Гордостта не му позволяваше да се задоволи с нещо евтино.

Естествено сега можеше да й купи най-скъпите накити. Но пак гордостта му не допускаше да използва нейни пари, за да й прави подаръци.

Е, все пак имаше нещо, с което можеше да я ощастливи. Той застана зад нея и започна да разпуска косата й.