Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
— Това не е нужно, мадам — побърза да я увери той.
— Много добре. Тогава ще запозная мастър Кроудър с новите му задължения. Надявам се двамата да работите добре заедно. — Тя му се усмихна окуражително и се обърна отново към вратата, където Кроудър продължаваше да разговаря с мъжа на име Тайлър.
— Кроудър, реших вие и мастър Милтън да си разделите работата в къщата — съобщи тя. — Кухнята и складовете са под вашата опека. — Тя посочи безредието зад тях. — Чака ви много работа.
— Да, мадам — отговори с мрачно задоволство управителят. — И като първа мярка ще назнача този човек.
— Няма да съжалявате, сър. — Тайлър смутено въртеше шапката между пръстите си. — Имам жена и шест деца, мадам. Ако не си намеря работа, ще тръгна да прося по улиците. По-рано бях гребец по реката, но ръцете ми са толкова изранени, че вече не мога да се справям. — Той показа страшните белези по дланите си. — Но ще правя всичко, каквото ми наредите — увери я той. — Само да не ме карате да греба.
— Добре, добре — кимна Гуинивър. — Отсега нататък ще работиш за мастър Кроудър. — Тя кимна и излезе от кухнята.
Тайлър я проследи с внимателен поглед, после се поклони на мастър Кроудър и влезе в кухнята, запретвайки ръкави.
Слугите го посрещнаха радушно. Всеки, който не се плашеше от работа, беше добре дошъл. Тайлър веднага се хвана да чисти и небрежно задаваните му въпроси не направиха впечатление никому.
След около час в кухнята се появи все още бледият Робин, за да вземе от склада чувалче жито за гълъбите. Примигвайки несигурно, той застана в средата на помещението, опитвайки се да си спомни за какво бе дошъл. Главата му бучеше, всяка частица от тялото го болеше.
— Кой е пък този? — попита Тайлър една от прислужничките, докато й помагаше да окачва почистените съдове по куките.
— О, това е младият господар — отговори момичето след бърз поглед през рамо. — Мастър Робин. Изглежда много зле, горкият. Какво ли му е? — Тя подаде на Тайлър последната тенджера с предизвикателна усмивка. — Много ти благодаря, Тайлър!
Мъжът се ухили в отговор и приятелски я тупна по дебелия задник, при което тя се разкиска. После се обърна към момчето, което все още не се помръдваше и не забелязваше как двете прислужнички, които миеха пода, гонеха помията право към него.
— Мога ли да ви помогна, млади господине?
При този чужд глас Робин се стресна и погледна смаяно Тайлър.
— Исках да взема нещо, но забравих какво. О, да, най-сетне си спомних. Храна за гълъбите. — Той се запрепъва към склада, като единствената му мисъл беше за мекото легло, в което щеше да се пъхне, след като си свърши работата.
Тайлър го последва.
— Почакайте, дайте аз да го нося, мастър Робин. — Той нарами чувала и тръгна напред.
— Остави го там. Благодаря ти. — Робин посочи двата гълъбарника в градината с подправки. — Как ти беше името?
— Тайлър, сър. Искате ли аз да им хвърля житото?
— Не, Тайлър, това е мое задължение. — Робин разпори чувала с ножа си. — Аз знам точно колко трябва да им дам.
— Прав сте, млади господарю. — Тайлър тръгна обратно, но не се върна в кухнята, а заобиколи и влезе през един страничен вход. Остана известно време в тъмния коридор, вслушвайки се напрегнато, после изкачи тясната стълба към втория етаж. Навсякъде беше тихо. Стълбата свършваше с врата. Той вдигна предпазливо резето, отвори я и се озова пред по-широко стълбище, от което се отваряше дълъг коридор с други три врати.
Въпросите, които беше задал за разположението на къщата, сега даваха плодове. Зад една от трите врати беше стаята на момчето.
Той застана на края на стълбата и отново се ослуша. После прекоси безшумно коридора, застана пред първата врата и наклони ухо към ключалката. Чу детски гласове и отмина. Зад другите две врати беше тихо.
Тайлър отвори едната врата и надзърна в стаята. Помещението беше просторно, с голямо легло, но изглеждаше необитаемо. Вероятно стая за гости. Той затвори вратата и продължи.
Следващата врата се отвори към малко, оскъдно мебелирано помещение с тясно легло. Тайлър се вмъкна вътре и грижливо затвори вратата. Това със сигурност беше стаята на момчето. На стената висеше къс меч, а палтото, окачено на закачалката до вратата, беше твърде малко за възрастен. Той измъкна няколко чекмеджета и намери ръкавици, панталони, бельо — всичко като за момче.
Работейки с трескава бързина, Тайлър смени свещите в двата калаени свещника с други, които извади от раницата на гърба си. Откакто работеше в къщата, той не се разделяше с нея. Сипа в газената лампа малко от шишенцето, което също носеше в раницата, след това извади сгънато парче пергамент и посипа прахчето от него по ръкавиците на момчето, в панталоните, между ризите. Накрая отметна завивката и насипа от финия прах по чаршафите и възглавниците. Така лицето на спящия щеше да влезе в съприкосновение с праха.