Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
— Крайно време е да стане — процеди през зъби Хю и се запъти към стълбата, макар че първоначално възнамеряваше да седне на масата за закуска.
Гуинивър не каза нищо. Предишната вечер се беше намесила във възпитанието на сина му, но беше решила да използва влиянието си, доколкото го имаше, само при нужда, като подбира внимателно поводите. Въпреки това изпитваше съчувствие към момчето.
— Робин сигурно е много зле — отбеляза премъдро Пипа. — Най-добре е да остане в леглото и да си почива.
Майката си спести коментара и продължи да закусва. Пен само ровеше в чинията си и лицето й ставаше все по-мрачно. Не знаеше как трябваше да се държи с Робин, когато той слезеше в залата. Не искаше да му напомни за поведението му по време на празненството, но пък и не можеше да се преструва, че нищо не се беше случило.
— Смятам, че трябва отново да се заемете с уроците си — каза Гуинивър. — Ако магистър Хауърд е съгласен? — Тя го погледна въпросително.
— Но разбира се, милейди — отговори старецът и намаза парче пшеничен хляб с масло. — Веднага след закуска започваме с френския. — При тази перспектива той засия, а лицата на момичетата помрачняха още повече.
Хю и Робин слязоха по стълбата. Изражението на бащата беше от мрачно по — мрачно, докато момчето беше толкова бледо и сгърчено, като че беше ударил последният му час.
— Хапни нещо, Робин — нареди строго Хю. — Стомахът ти трябва да е пълен.
— Не мога — отговори с треперещ глас момчето. — Не съм в състояние за преглътна нито хапка.
— Почакай, ще ти приготвя топла напитка — побърза да му помогне Гуинивър. — Нещо, което ще премахне главоболието. — Тя стана и помоли мъжа си: — Не го насилвай да яде, Хю. Ще повърне всичко.
— С празен стомах обаче няма да може да работи — възрази Хю, но се отказа да храни сина си. Момчето облегна глава на масата и затвори очи, докато баща му си вземаше шунка с бъркани яйца.
Пен наблюдаваше Робин страхливо и изпълнена със съчувствие, а Пипа каза сериозно:
— Мама ей сега ще ти донесе нещо и веднага ще се почувстваш по-добре. Когато сме болни, тя ни дава някоя от своите специални напитки и ние веднага се оправяме, нали, Пен? — Тя потупа Робин по ръката.
Робин успя някак си да се усмихне, а Хю отбеляза сухо:
— Съмнявам се, че някога сте били толкова зле като Робин.
— Но вие познавате това състояние, нали, сър? — Пен го погледна предизвикателно с кафявите си очи, които силно напомняха на майчините й. Той погледна към Пипа и видя и в нейния поглед неодобрение. Очевидната липса на съчувствие към страдащото момче не срещаше разбиране у доведените му дъщери.
— Това изобщо не те засяга, Пипа — изрече сърдито той. — Ако си закусила, най-добре е да си потърсиш някое полезно занимание.
В този момент Гуинивър се върна с чаша, от която се издигаше пара, и я подаде на Робин.
— Днес напитката не е толкова горчива като снощната — кимна му окуражително тя и приглади назад непокорната му коса. — Изпий го, докато е горещо. Така няма да усетиш горчивината.
— Вчера си била при него? — погледна я учудено Хю.
— Отидох да му дам нещо за пиене, което намали гаденето и му помогна да заспи.
— О, и аз съм пила от това — рече Пипа, която се бе навела да вдъхне миризмата на напитката. — Мама ми го даде, когато имах треска и главата ужасно ме болеше. Ако му се сложи мед, става още по-приятно. Искаш ли малко мед, Робин? — Тя посегна към гърненцето.
Момчето поклати глава и предпазливо отпи глътка.
— Ако сте готови със закуската, вървете да съберете книгите си — нареди строго Гуинивър. — Момичетата ще бъдат готови след половин час, магистре.
— Веднага отивам да подбера книгите, по които ще учим. — Зажаднял за работа, Хауърд се надигна. — Много се радвам, че се връщаме към нормалните дни, милейди. Искате ли следобед да се позанимаваме двамата?
— Ако имам време — отговори неопределено Гуинивър.
— Робин също има нужда от уроци — проговори замислено Хю, когато магистърът излезе след момичетата. — Може да чете, да пише и да смята, но му липсват класическите езици. Впрочем и френският.
Той погледна към Робин, взрян в чашата си, глух за думите на баща си.
— Във войнишкия живот не е нужно да си кой знае колко образован, но сега, след като вече не му се налага да печели хляба си по този начин, трябва да се посвети на образованието си. Какво мислиш за това, Робин? Робин!
Момчето се сгърчи като от удар и вдигна глава.
— Какво казахте, сър?
— Предложих да вземаш уроци от магистъра заедно със сестрите си. Скоро ще влезеш в кралския двор, а там не обичат недодялани селяци.
— Но аз искам да стана войник — прошепна Робин и за миг забрави телесното си страдание. — Винаги съм искал да бъда войник… като вас, сър.