Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
— Много скоро ще откриеш, че промяната на обстоятелствата не може веднага да промени и хората, Хю — намеси се Гуинивър с най-очарователната си усмивка. Тя стана от масата и добави: — Ако Робин е решен да стане войник, не вярвам да направиш от него придворен — само защото сега можеш да си го позволиш. А сега ви моля да ме извините. Отивам в кухнята, за да сключа мир между мастър Кроудър и мастър Милтон. Впрочем в кухнята ти цари истински хаос, Хю!
Той я проследи с намръщено чело. Тя беше напълно права. Но не биваше да говори с такова злорадство. Сигурно беше решила да му отмъсти със свои средства за брачния договор и той се запита колко ли време щеше да трае тази потребност у нея. Макар че нямаше никакви основания, сигурно щеше да съжалява, че бе подписал такъв договор, ако тя продължеше да го дразни по този начин. С изключение на Гуинивър обаче всички приемаха договорите като напълно естествени и в духа на традицията.
Той хвърли бърз поглед към Робин. Въпреки питието на Гуинивър момчето все още изглеждаше зле.
— Щом свършиш определената ти работа, можеш да се върнеш в леглото — каза му меко той.
Робин с мъка вдигна глава от масата.
— Благодаря, сър — прошепна той.
Застанала насред кухнята, Гуинивър се оглеждаше намръщено. Макар че утрото напредваше, слугите не правеха почти нищо, за да заличат следите от празненството. Помещението изглеждаше точно като миналата вечер, когато беше приготвила чай за Робин. Мърляви момчета и момичета седяха лениво по столчетата и търкаха очите си. Явно и те бяха празнували до късно. Около купчина оглозгани кости хвърчаха рояци мухи, няколко кучета душеха по пода в търсене на паднали или хвърлени вкусни хапчици.
През отворената врата към кухненския двор нахлуваше свеж въздух и гонеше миризмата на престояло ядене. Мастър Милтън и мастър Кроудър бяха застанали там и преговаряха с мършав мъж, когото Гуинивър не беше виждала досега. Позите на двамата управители й напомниха за враждебно настроени кучета с настръхнала козина.
Тя прихвана сините си копринени поли, прескочи боклуците и се запъти към вратата. Не беше нейна работа да се грижи за реда в кухнята, това си беше задължение на иконома. Инстинктът й подсказваше, че Кроудър, отвратен от състоянието на кухнята, не беше спестил упреците си към Милтън и сега управителят на Хю беше обиден.
— Добро утро, господа.
Двамата се обърнаха след хладния поздрав и се поклониха почтително.
— Добро утро, милейди.
Мъжът, с когото разговаряха, притисна вехтата шапка до гърдите си и се поклони дълбоко.
— Милейди — прошепна почтително той. Когато се изправи, той се ухили раболепно и разкри изгнилите си зъби. Очите бяха хлътнали дълбоко в орбитите, лицето беше тясно, ъгловато, а носът му като че ли беше многократно чупен.
— Кой е този? — обърна се Гуинивър към мастър Милтън. Мъжът побърза да се представи.
— Името ми е Тайлър, милейди, дошъл съм да търся работа. Надявам се, че имате нещо за мен. Мога да работя навсякъде, в кухнята, в обора, в градината… — Той се надигна на пръсти, за да надзърне над раменете на двамата мъже. — Виждам, че имате нужда от допълнителна работна ръка.
— Това е вярно — отговори Гуинивър със строг поглед и кимна на мастър Милтън да се отделят настрана. Щом се увери, че никой нямаше да ги чуе, тя продължи тихо, но категорично: — Милтън, не желая да се меся, но вашите хора явно нямат понятие как да се справят с целия този хаос.
Управителят смутено запристъпва от крак на крак.
— Не сме свикнали с подобни празненства, мадам.
— Това ми е ясно. Но някой трябва да накара прислугата да работи. Първо прогонете кучетата, после покрийте останалото ядене, за да не го нападат мухите.
Тя спря за миг, а когато продължи, се направи, че това й е дошло на ума едва сега:
— Естествено домакинството се увеличи и сигурно ще стане още по-голямо. Питам се дали не би било разумно мастър Кроудър да поеме кухнята и складовите помещения, а вие да се заемете с поддържането на къщата. Аз съм много впечатлена от добрата й поддръжка. Спалните са винаги чисти, чаршафите са изпрани и миришат на свежо, винаги има огън в камината. Лорд Хю сигурно ще кани гости по-често отпреди… и ще имаме нужда от още помещения.
Управителят не беше глупав и веднага разбра, че току-що беше получил сериозен укор, макар и облечен в похвала.
— Ако лорд Хю е съгласен с това разделение, аз естествено ще се подчиня — отговори той със скован поклон.
— Ще видите, че лорд Хю много ще се зарадва — отговори тихо тя. — Но ако желаете да го попитате лично, моля, заповядайте.