Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
— Да, сър, разбрах го веднага след раждането й — отговори сериозно Пен и погледна към Робин. — Освен това знам, че почти никога не си струва да се караш с нея.
Робин се изчерви и я погледна обидено.
— Понякога все пак си струва.
— Е, може би си прав — отстъпи примирително Пен. — Но ако в мислите си свикнеш да я имаш като сестра, скоро ще се научиш да не й обръщаш прекалено много внимание.
— Пен е умно момиче — похвали я Хю.
От галерията проехтя сигналът на херолда и всички се запътиха към масите.
Пен знаеше, че Робин бе пил доста с войниците на баща си. Той беше почти възрастен и му беше разрешено — но тя се страхуваше за него. В дома на втория си баща често беше присъствала на шумни пиянски сцени и ненавиждаше мъжете, които не умееха да се въздържат. Щом седнаха, тя подръпна майка си за ръкава и Гуинивър се наведе към лицето й.
— Робин е пил прекалено много. Какво трябва да направя?
— Мисля, че лорд Хю също го забеляза — отговори успокоително майката. — Той ще се погрижи за Робин.
Момичето се поуспокои, но остана твърдо решено при нужда да пусне в ход влиянието си. Гуинивър отхвърли категорично предложеното й вино с надеждата, че Робин ще последва примера й, но той изобщо не й обърна внимание. Вместо това разговаряше на висок глас с мъжете от другите маси и често избухваше в необуздан смях.
Гуинивър чакаше Хю да се намеси, защото Робин продължаваше да се налива с вино, но той мълчеше. Когато погледна скритом към него, тя видя в погледа му дълбока тревога. Когато Робин стана още по-шумен, макар че вече не беше в състояние да произнесе две свързани думи, тя се наведе към мъжа си и пошепна:
— Не е ли време да се намесиш, Хю?
Угриженият баща поклати глава.
— Той е на път да стане мъж и неизбежно ще прави грешки. Днес поне греши в присъствието на баща си. А утре ще си понесе последствията, защото няма да му позволя да излекува махмурлука си. — Тонът му беше остър и Гуинивър разбра, че му беше много трудно да седи бездеен и да гледа колко лошо се държи синът му.
Когато за пореден път посегна към стомната с трескаво и некоординирано движение, Робин закачи с ръкава си купа за сос и я събори на земята, като половината от съдържанието й се изля върху роклята на Пен.
Сега вече момичето не издържа.
— Виж какво направи, Робин! Защо си толкова несръчен! — В гласа й звънтеше обида.
Бедният Робин я погледна объркано. Никога не я беше чувал да му говори с такъв гняв.
— Нищо страшно не се е случило — прошепна той и се наведе да избърше полата й със салфетката си.
— Напротив, случи се — извика тя и блъсна ръката му. — Ти си пиян! — Очите й се напълниха със сълзи. — Мразя мъже, които се напиват! Защо го направи?
Робин я зяпна смаяно.
— Не съм пиян! — изкрещя сърдито той. — А пък ти се държиш като… като свадлива стара бабичка! Всеки мъж има право да си пийне ейл, госпожице Добродетел!
— Само не се карайте — намеси се отчаяно Пипа. — Не и днес! Нали празнуваме сватба!
— Ти го каза, малко момиче! — изрева един от мъжете в най-добро настроение. — Робин не пие, както се следва. Момчето трябва да си изтърпи наказанието.
По масите се надигна одобрителен хор, мъжете наставаха и го наобиколиха. В началото той не разбра какво му се готви, но когато го вдигнаха от пейката и го повлякоха към куката до вратата, се усети и започна да се отбранява с всички сили. Привидната му смелост отстъпи място на див ужас.
— Недейте! — извика безпомощно Пен и хвърли страхлив поглед към майка си. Чувстваше се виновна, че бе привлякла общото внимание към Робин и беше предизвикала това наказание.
Хю беше не по-малко ужасен от нея, но изрече с мрачна решителност:
— Щом иска да пие като мъж, трябва да си плати цената.
— Това са глупости! — възрази Гуинивър. — Не можеш да допуснеш да го накажат пред Пен. Не сега, не тук. Нима не разбираш? Той никога няма да се възстанови от това унижение!
Хю я погледна, после се обърна към сина си, който все още се бореше с похитителите си.
— Значи смяташ, че унижението баща му да го спаси от оковите и да го отнесе в леглото е по-лесно поносимо, отколкото да понесе наказанието?
— Естествено — отговори тя. — Пред Пен… днес. Остави го още малко дете… само днес!
Хю почеса брадичката си. Тя беше права. Жените виждаха живота другояче. Досега не му се беше налагало да се съобразява с женски мнения във възпитанието на Робин.
Той скочи от мястото си.
— Пуснете момчето — извика и се запъти към групата мъже. Те се поколебаха. Не им се искаше да изпуснат жертвата си. Алкохолът и празничното оживление бяха зачервили лицата им, а в добродушието им се примеси злоба.