Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
— Дано никой не се е почувствал засегнат — отбеляза Гуинивър.
— О, разбира се, че не — успокои я сериозно Пен. — Всички работиха усърдно.
— Виждате ли колко красиво стана! — Пипа направи широк жест и Гуинивър се засмя.
— Справили сте се великолепно, мили мои! Виждам, че сте се трудили усърдно.
— Все пак празнуваме сватба — отговори някак задавено Робин.
— Прав си — кимна Хю и отново огледа изпитателно сина си. Робин беше яркочервен, превъзбуден, движенията му бяха трескави. Господарят на дома се обърна към масата. Стомните с ейл и бутилките с вино бяха недокоснати, но смеховете, които долитаха откъм кухненското крило, издаваха, че войниците и членовете на домакинството празнуват от доста време. Той бе дал на Робин указания да отвори за персонала две бъчвички силно октомврийско пиво и сега си помисли, че синът му сигурно бе взел участие в наздравиците на мъжете.
— Къде е Джак Стедмън? — Той огледа залата. Джак имаше за задача да държи момчето под око. Освен това лейтенантът трябваше да изпълни важно поръчение, което щеше да го отдалечи от празника.
— Беше на лов с Грийни — обясни Пипа, изпреварвайки Робин. Всичко, което ставаше в къщата, й беше известно. — Откакто се върнаха, двамата пият в ловната къщичка. Отидох да си поговоря с тях, но те просто ме отпратиха!
— Иди да повикаш Джак — нареди Хю на сина си. — Искам да свърши една работа.
Робин се запъти към задната врата с несигурни крачки. Момчето беше свикнало да пие ейл и разредена бира. Докато пътуваха към Дербишайър, често правеше компания на баща си и войниците в крайпътните кръчми, но пиеше умерено. Октомврийското пиво обаче беше много силно. Робин знае това, каза си Хю, пък и не е от тези, дето правят глупости. Внезапната женитба на баща му и двете нови сестри сигурно бяха объркали чувствата му. При обикновени обстоятелства щеше да му трябва доста време, за да свикне с промяната — особено с допълнителното усложнение, което представляваха отношенията му с Пен.
— Хайде да поздравим персонала и гостите си — предложи Гуинивър, забелязала, че при влизането им всички в залата бяха наставали. Тя свали ръкавиците си и ги подаде на Пипа. Свали наметката и я връчи на Пен. — Отнесете ги в покоите ми.
— Искаш да кажеш в покоите на лорд Хю — поправи я важно Пипа. — И тях сме украсили с цветя.
— Много сте мили! — засмя се Гуинивър и им посочи стълбата. Двамата с Хю приеха благопожеланията на приятелите му и членовете на домакинството. Тили и магистърът прегърнаха господарката си с насълзени очи. Кроудър с мъка скриваше вълнението си, но Гуинивър разбра, че подготовката за празника беше създала напрежение между него и мастър Милтон — който изказа благопожеланията си с уважение, но сдържано. Но този проблем щеше да почака до следващия ден.
Двамата поздравиха всички гости и останаха пред камината до началото на същинското празненство.
В залата забързано влезе Джак Стедмън.
— Простете, милорд. Трябваше да бъда на място — проговори той и лицето му пламна. — Желая ви щастие, милейди.
— Благодаря, Джак.
— Нищо, нищо — засмя се Хю и извади ножа, който бе отнел от убиеца. — Недалече оттук бяхме нападнати в една тъмна уличка. Иди да видиш дали нападателят е още там. Раних го тежко. Ако го намериш, опитай се да разбереш какво е било намерението му.
— Нали каза, че е обикновен уличен крадец? — попита учудено Гуинивър.
Хю вдигна рамене.
— Така мисля, но въпреки това искам да се уверя. Вземи ножа, Джак, и поразпитай дали някой ще го познае.
— Веднага, милорд — отговори Джак и прибра ножа в ръкава си.
— Извинявай, че няма да присъстваш на празника — добави съжалително Хю.
Джак поклати глава и излезе.
— Ако не е било нападение на крадец… има ли някой, който би искал да те убие? — попита глухо Гуинивър. Тя си припомни мислите си в онзи ужасен момент и потрепери. Ами ако наистина над нея тегнеше проклятие?
— Нямам представа — отговори Хю, взрян в чашата си с вино, като че отговорът беше вътре. След малко разтърси глава и се огледа. Особеният израз на лицето му беше изчезнал.
Робин влезе, клатушкайки се, следван от Пен и Пипа.
— Изпратих ви Джак, сър — съобщи той, като натъртваше на всяка дума.
— Вече се видяхме — отговори Хю. — Да започваме ли празненството?
— Аз ще кажа на херолда да надуе фанфара за откриването. — Пипа хукна към другия край на залата и кадифените й поли се развяха.
— Трябваше аз да го направя — промърмори недоволно Робин. — Това беше моя задача.
— Още не си се научил да се справяш с малката Пипа — отбеляза засмяно Хю. — Пен сигурно отдавна знае колко е трудно да я изпревариш.