Целувката на черната вдовица

Гуинивър поклати глава.

— Не, не е нужно. Аз ще се кача скоро и ще отида да ги видя.

— Но ти сигурно ще искаш да ти помогна при събличането — възрази Тили.

Гуинивър отново поклати глава.

— Не, Тили, ще се справя сама. Повесели се.

Тили понечи да се възпротиви, но като чу смеховете на жените от групата, където беше седяла, се предаде.

— Е, щом сте сигурна, милейди… — промърмори тя и се върна към приятната си компания.

Хю се върна в залата скоро и зае мястото си до Гуинивър.

— Как е Робин?

— Да кажем, че успях навреме да сложа главата му в легена — отговори кратко той и посегна към чашата си. — Ти си отпратила момичетата?

— Реших, че така е най-добре. Настроенията на мъжете се менят бързо, а децата ми често са присъствали на подобни сцени.

След кратко мълчание Хю призна:

— Знам, че ергенското домакинство е по-грубичко. В къщите, където юздите са в женски ръце, е друго. Моите мъже обичат да се веселят, когато им се отдаде случай, но бъди сигурна, че не искат да обидят никого.

Гуинивър се усмихна с разбиране.

— Аз не съм обидена. Празникът е чудесен. Единственият страдащ ще бъде бедният Робин.

Хю се намръщи угрижено.

— Не мога да разбера какво го е тласнало към тази глупост…

— Наистина ли?

— Е, може би разбирам — проговори разкаяно той. — Но се надявам днешната сцена да е излекувала Пен от младежката влюбеност.

— Пен е твърде разумна, за да се сърди на Робин за напиването му — поправи го Гуинивър. — Освен това имам чувството, че двамата ще станат истински приятели. Предстои ни да живеем всички заедно, а това създава доверие — докато любовта вирее преди всичко там, където роля играе неизвестното и обектът на любовта крие в себе си тайнственост. Не мислиш ли, че съм права? — И тя го погледна дяволито.

— Не обичам тайните — отговори кратко той. — Харесва ми, когато всичко е ясно и мога да го разбера. Може би думите ми звучат прозаично, даже скучно — но аз съм си такъв.

— Да, да, знам — засмя се тя и продължи дяволито: — Омъжила съм се за трезв, делови мъж, който не разбира нищичко от фантазии. Този мъж е прям и винаги иска да чува голата истина.

— Толкова ли съм лош? — Той не отговори на предизвикателството. Изражението му остана сериозно, погледът му беше устремен в лицето й.

— Не — отвърна също така сериозно Гуинивър. — В никакъв случай. Но искам да знаеш, че жените са по-умели в тези неща от мъжете. Те се приближават към целта си по-скоро по околни пътища.

Какво ли цели тя? — запита се неволно Хю. Накъде го водеше? Какво искаше да му внуши? Явно това не беше незначителен разговор. Каква беше целта й?

— Трябва ли да разбирам, че искаш да ме подготвиш за нещо? — попита той.

— Когато мъжете повярват, че са уредили нещата според своите разбирания, жените преобръщат създадения от тях ред с главата надолу — отговори спокойно тя. — Обикновено това сварва мъжете напълно неподготвени. Самодоволството може да бъде опасно, когато става въпрос за отношенията им с жените.