Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Не се страхувам нито от едните, нито от другите, защото не съм била замесена в делата на баща ми, нито имам участие във вашите. А вас ще ви обесят затова, че го убихте.
Барт престорено се изплаши:
— Но това е лъжа, момиче. Баща ти нямаше да загине, ако вие двамата не бяхте проявили алчност и не се бяхте опитали да се измъкнете с това, което принадлежи на Клана. И не баща ти трябваше да установи връзката, а ти. Може и да успееш да излъжеш този наемник с теб, но няма да заблудиш закона, а и Клана знае каква си. И ще им платиш за опита си да ги измамиш.
— Ти си луд, Барт — погледна го Джини с изумление.
— Луд съм наистина, че не те хванах, преди да стане твърде късно. Не мога да разбера защо ни предаде, ние постъпихме точно както ни съобщи в телеграмата си. Разиграхме сценката, че те отвличаме, за да скрием участието ти във всичко това. Щяхме да поделим диамантите с вас, ако вие бяхте казали какво замисляте. Ти си луда, ако мислиш, че ще си държим устите затворени и ще изтърпим и твоето наказание.
Едва сега Джини осъзна, че Стив мълчи и внимателно слуша дивотиите на този нахалник.
— Каквото и да измислиш, Барт, няма да излъжеш никого.
— Защото си мислиш, че законът ще повярва на думата на една жена, а не на това, което ние ще кажем? Знай, че след като заловят Греъм и той се разприказва, ти си свършена. Ако не се бяхте опитали да избягате, нямаше да застреляме коня ти и нямаше да раним баща ти. А ако той не се бе опитал да стреля в мен, докато беше паднал, аз нямаше да го убия при самозащита.
— Самозащита ли? Та ти най-хладнокръвно го уби. Щеше да убиеш и мен, ако не бях избягала.
— Че защо? Ние прекарахме заедно с вас толкова много дни. Имахме толкова много възможности да ви убием и оберем, ако такъв беше плана ни. Защо ще ви влачим на такова разстояние, за да го направим? Да не би да сме те заплашвали с оръжие или да сме те връзвали? Никога! Нямаше да стреляме по вас, ако не ви бяхме видели да се носите в галон с камъните, от които Клана се нуждае. Кой знае, може би Греъм ни изпрати за вас по-рано точно защото е знаел, че не може да ви се вярва. Признай, че смятахте да избягате с диамантите.
Джини погледна любимия си:
— Той лъже, Стив. Опитва се да си спаси кожата, като обвини мен за всичко. И освен това, Барт, ти току-що направи грешка: първо каза, че ние сме поискали да се срещнем по-рано, а после заяви, че Греъм променил плана и ви изпратил по-рано.
— Греъм ни изпрати, когато получихме налудничавата ти телеграма, в която казваш, че имате нужда от нас като водачи и телохранители, защото законът затварял примката си около вас. Обзалагам се, че сте планирали да избягате, след като ви изведем от неприятностите.
В този момент Стив най-после се намеси:
— Защо не млъкнеш, Барт. Разследвам мис Ейвъри от много време. Знам, че тя не е замесена. Само си губиш времето, като се опитваш да ми объркаш главата.
— Тя те мотае, шефе — възрази водачът. — Как те подкупи да застанеш на нейна страна? Може би едно-две изтъркулвания в леглото?
Погледът на Стив потъмня и тялото му се напрегна.
— Не прекалявай, Барт, защото може и да не стигнеш до карцера на Форт Смит.
— Защо не питаш момчетата, те ще ти кажат същото?
— Знам, същите лъжи — сряза го Стив. — Да тръгваме.
Джини изпита облекчение след уверените думи на Стив. Те ясно показваха, че той вярва на нея, а не на тях. Беше доволна, че Барт замълча, а другите не се обадиха да подкрепят играта, която се опитваше да започне.
Не след дълго излязоха от гористата местност на открито. Стив държеше нещата под контрол, връзвайки за всеки случаи заедно конете, на които яздеха пленниците му. Те седяха на седлата с мрачни лица и стрелкаха с убийствени погледи невъзмутимата двойка, която ги съпровождаше.
Джини не успя да се освободи от напрегнатостта си по време на цялото пътуване. Започваше да се страхува, че съдът няма да прояви същото разбиране и щедрост, която представителят на закона беше демонстрирал. Молеше се Барт да се откаже от абсурдното си твърдение, че тя е член на Клана и негов куриер, или поне да не му повярват, ако все пак реши да го направи.
Малко преди залез слънце те спряха да нощуват край Пото Ривър. Стив и Джини приготвиха достатъчно храна за всички. Нахраниха се първи, а после внимателно наблюдаваха без да развързват ръцете им, как бандитите лакомо поглъщат полагаемото им се за вечеря. Накрая Стив отново ги завърза за отделни дървета за по-сигурно. Те двамата заеха обичайните си места край огъня, за да дочакат утрото в лек и неспокоен сън.