Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Фребек беше благодарен, когато от Лъвския бивак отговориха утвърдително на молбата му, но тези хора бяха едни от последните, при които опита да намери дом. Не че положението им не беше високопоставено, но на тях се гледаше като на бивак с необичаен състав. Талут притежаваше способността да гледа на необичайното като на специално, а не странно. Цял живот бе притежавал висок статус, но търсеше нещо повече и го намираше в необичайното. Изпитваше удоволствие от това качество и го култивираше в своя бивак. Самият Талут беше най-едрият мъж, който хората бяха виждали някога, не само сред Мамутоите, но и сред съседните народи. Тюли беше най-едрата и най-силна жена. Мамут беше най старият човек. Уимез беше най-добрият каменоделец, а Ранек — не само най-мургавият мъж, но и най-умелият ваятел. А Ридаг беше единственото плоскоглаво дете. Талут искаше да привлече и Айла, която беше съвсем необикновена с нейните коне, умения, таланти и не би имал нищо против Джондалар, който беше дошъл от много далеч.
Фребек не искаше да бъде необикновен, защото виждаше себе си като последна грижа. Той все още търсеше положение сред обикновените хора и беше започнал да обявява за добродетели най-обикновени неща. Той бе Мамутои и поради това бе по-добър от всеки, който не беше такъв, от всеки, който беше различен. Ранек, с мургавата си кожа и хапливото си сатирично остроумие, не беше истински Мамутои. Та той дори не беше роден сред тях, докато Фребек беше и той определено беше по-добър от тези животни, тези плоскоглавци. Това момче, което Нези толкова обичаше, нямаше никакъв статус, защото бе родено от плоскоглава жена.
А тази Айла, която се домъкна със своите коне и върлинестия си чужденец, вече беше привлякла надменния поглед на мургавия Ранек, когото желаеха всички жени, въпреки че бе различен, а може именно поради това. Тя дори не беше погледнала към Фребек, сякаш знаеше, че той не заслужава вниманието и. Нямаше значение, че тя е умела, надарена или красива, той определено беше по-свестен от нея; за разлика от него, тя не беше Мамутои. Освен това беше живяла с онези плоскоглавци. А сега Талут искаше да я направи Мамутои.
Фребек съзнаваше, че той е причината за избухналата неприятна сцена. Бе доказал, че е достатъчно важен, за да не я приемат, но бе разгневил едрия водач повече, отколкото предполагаше, че е възможно и му беше малко страшно като виждаше огромния като мечка човек така ядосан. Талут можеше да го грабне и да го скърши на две. Най-малко можеше да го накара да напусне бивака. А тогава още колко ще може да задържи своята жена с висок статус?
И все пак, при всичкия си овладян гняв, Талут се отнасяше към Фребек с повече уважение, отколкото той беше свикнал да получава. Доводите на Фребек не бяха нито пренебрегнати, нито отхвърлени.
— Без значение е дали твоите възражения са разумни — продължи Талут студено. — Аз съм уверен, че Айла притежава много необикновени дарби, които могат да са ни от полза. Ти оспори това и каза, че тя няма нищо ценно, което да ни предложи. Не знам възможно ли е да бъде предложено нещо, което някой да не може да оспори, стига да го желае…
— Талут — обади се Джондалар, — извинявай, че те прекъсвам докато си с Говорещия жезъл в ръка, но ми се струва, че знам нещо, което не може да бъде оспорено.
— Така ли?
— Да. Струва ми се, че знам. Може ли да говоря с теб насаме?
— Тюли, би ли подържала Жезъла? — каза Талут и се запъти с Джондалар към Лъвското огнище. Последва ги любопитен шепот.
Джондалар отиде при Айла и и каза нещо. Тя кимна и като остави Ридаг се надигна и забърза към Огнището на Мамута.
— Талут, съгласен ли си да загасиш всичките огньове? — каза Джондалар.
Талут се намръщи.
— Всичките огньове? Навън е студено и ветровито. Бързо ще изстине и вътре.
— Да, знам, но повярвай ми, че си заслужава. За да може Айла да демонстрира това най-добре, е необходима тъмнина. Няма да е студено дълго време.
Айла се върна с някакви камъни в ръце. Талут премести поглед от нея към Джондалар, а после пак към нея. Сетне кимна в знак на съгласие. Един огън винаги може отново да бъде запален дори ако това коства известни усилия. Върнаха се при готварското огнище и Талут каза нещо на Тюли без другите да го чуят. Завърза се кратък спор, към който се присъедини и Мамут, след това Тюли каза нещо на Барзек. Той даде знак на Друез и Дануг и тримата облякоха анораците си, взеха големи, плътно изплатени кошници и излязоха навън.
Полугласните разговори бяха наситени с вълнение. Ставаше нещо специално и бивакът тръпнеше в очакване, почти както преди някоя специална церемония. Хората не бяха очаквали нито тайни съвещания, нито някаква мистериозна демонстрация.