Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Барзек и момчетата се върнаха бързо с пълни с пръст кошници. Сетне, започвайки от далечния край, от Огнището на Зубъра, те разровиха затрупаните живи въглени или поддържащите огънчета във всяко огнище и насипаха върху тях пръстта, за да задушат пламъците. Хората от бивака започваха да се плашат като разбраха какво става.
Когато светлината в дългата землянка започна да намалява с угасването на всеки следващ огън, всички замълчаха и притихнаха. Воят на вятъра навън се чуваше по-силно, течението се усили, което ги накара да изпитат по-дълбоки и зловещи тръпки. Всички ценяха и разбираха огъня, макар и донякъде да гледаха на него като на даденост, но сега, когато виждаха как всичките им огнища угасват, те осъзнаха, че животът им зависи изцяло от него.
Накрая остана само огъня в голямото готварско огнище. Айла беше приготвила материалите си за запалване на огън до огнището и по сигнал от Талут, Барзек, схващайки драматичността на ситуацията, изсипа пръстта върху огъня. Хората изхълцаха.
За миг в землянката настана непрогледна тъмнина. Това не беше просто липса на светлина, а абсолютен мрак. Задушаващ, неумолим, проникнал във всяко кътче. Нямаше ги звездите, блестящият диск на месечината, седефените облаци. Ръка да поставиш пред очите си, не можеш да я видиш. Отсъстваха всякакви измерения, сенки, и черни силуети върху черен фон. Способността да виждаш беше загубила стойността си.
Детенце проплака и майка му му изшътка. Някой започна да диша шумно, друг се размърда, трети се изкашля. Някой се обади с тих глас, друг му отговори с по-дълбок. Усещаше се силната миризма на изгорели кости, но с нея се примесваха и много други аромати и ухания — на обработени кожи, на приготвени ястия и складирани храни, на папурени рогозки и изсушени билки, както и миризмата на хора, крака, тела и топъл дъх.
Обитателите на бивака чакаха в тъмното, чудейки се какво им предстои. Бяха не толкова изплашени, колкото леко смутени от неизвестното. Стори им се, че мина много време и започнаха да проявяват безпокойство. Защо беше това бавене?
Мамут трябваше да реши кога е настъпил подходящият момент. Създаването на драматични ефекти бе втората природа на стария шаман; той почти инстинктивно улучваше най-удачния момент. Айла усети потупване по рамото. Именно този сигнал чакаше. В едната си ръка държеше парче железен пирит, в другата — кремък, а на земята пред нея имаше малка купчина лесно запалваща се трева. В непрогледната тъмнина на землянката тя затвори очи, пое дълбоко въздух и удари с кремъка по железния пирит.
Блесна голяма искра и в продължение на един дълъг миг слабата светлина озари на фона на плътната тъмнина младата жена, коленичила на земята. Гледката изтръгна възгласи на изумление и страхопочитание от обитателите на бивака. Светлинката угасна. Айла отново удари с кремъка, този път по-близо до съчките, които беше приготвила. Искрата се стрелна в лесно запалимия материал. Айла се наведе и задуха, след секунда избухна пламък и тя дочу свистене и възгласи на удивление.
Стъкна огъня с талаш от намиращата се наблизо купчина и когато той пламна, прибави по-едри пръчки и разпалки. После се отдръпна назад и загледа Нези, която изчисти пръстта и пепелта от готварското огнище и прехвърли огъня в него. Като регулираше вратичката на въздухопровода, през който отвън нахлуваше вятъра, тя разпали костите. Вниманието на хората от бивака беше приковано върху процеса, но едва когато огънят се разгоря, те осъзнаха колко малко време бе отнел той. Истинска магия! Какво бе направила тя, как бе успяла да запали огън толкова бързо?
Талут разтресе Говорещия жезъл и удари три пъти по земята с дебелия му край.
— Е, сега има ли някой, който да възразява срещу това Айла да стане Мамутои и член на Лъвския бивак? — попита той.
— Ще ни покаже ли тя как се прави тази магия? — попита Фребек.
— Не само, че ще ни покаже, тя обеща да ни даде по един от нейните огнени камъни за всяко огнище в този бивак — отговори Талут.
— Нямам повече възражения — каза Фребек.
Айла и Джондалар преровиха пътните си дисаги, за да съберат всичките късове железен пирит, с които разполагаха и подбраха шест от най-добрите парчета. Предишната нощ тя беше запалила наново огньовете във всички огнища, показвайки им как става това, но тогава беше уморена, пък и беше много късно, за да рови в багажа за огнени камъни, преди да си легнат да спят.
Шестте камъка, сивкаво жълти с металически блясък, образуваха малка, невзрачна купчина на нара и въпреки това един от тях беше изиграл решаваща роля в спора за нейното приемане или отхвърляне от бивака. Никой не би се досетил от пръв поглед каква магия се крие в душата на тези каменни парчета.