Кралицата на ангелите

53

Мартин критично прегледа Голдсмит — диванът ритмично масажираше гърба му, краката и ръцете. Главата и вратът му бяха облегнати на мека вълнообразна възглавница.

Карол си тананикаше, докато отбелязваше процедурите върху терминала си. Бяха сами със спящия мъж, заобиколени от тихо работещото електронно оборудване и приглушеното шумене на въздуха от вентилаторите. Останалите от групата почиваха или вечеряха.

— Как са връзките? — попита Карол, заобикаляйки леглото, за да отиде при него. Мартин се наведе, за да разгледа едно петно на врата на Голдсмит, на два инча под извивката на челюстната кост. Няколко косъмчета от брада и след това гладко избръснат кръг, а вътре белег от сребристи линии. Наното в Голдсмит беше създало директна връзка от мозъка до кожата на врата. Специална свръзка щеше да съедини тази верига с подобни вериги от техните собствени мозъци, чрез служещия за връзка компютър, който щеше да премахне, изчисти и интерпретира потока на информация от Голдсмит, Карол и Мартин. Без буфер. Това все още тревожеше Бърк.

— Изглеждат много добре — каза Мартин. — Достатъчно се тревожихме. Време е и за нашата доза нано.

Карол повика групата. Когато започнеше изследването, щеше да има пет души, лежащи на диваните, привидно заспали.

Карол и Мартин се оттеглиха на местата си. В ръцете и вратовете им беше вкарано нано като при Голдсмит. Марджъри включи индукторите, които щяха да ги приспят — няколко часа, докато наното изработи подходящата схема и излезе върху вратовете им. Тогава щяха да бъдат доведени до състояние на неутрално съзнание, без телесни усещания, но напълно будни и способни да си отварят и движат очите. При първото ниво на изследване щяха да бъдат способни и да говорят високо.

Мартин си мислеше за стаята си като момче. Роботите, които беше правил, големи и малки; спомняше си как дядо му му купуваше книги, вестници с новини, които още тогава бяха рядкост. Спомни си първото си увлечение по едно младо момиче, което се наричаше Трикс. Той не усети нищо, когато наното пое пътя из тялото му.

Притъпена отпадналост. Мартин отвори очите си само веднъж, за да погледне към галерията. Видя Албигони с подпряна с ръце брадичка да си почива на перилата на прозореца. Какво ще направи той? Какво ще правим ние?

Марджъри събуди Мартин в 22:00. Усещанията му определено бяха изострени, но той не се опита да помръдне. Подушваше острия безвкусен мирис на нано, преди не му беше обръщал внимание. Почувства пристъп на глад, въпреки че преди това се беше нахранил добре. Нямаше да ядат с часове.

— Всичко е наред, доктор Бърк — каза Марджъри. — Сега ще свържем вашия кабел.

— Добре.

Карл и Дейвид прокараха тънкия и лек оптичен кабел през стаята и покрай преградата, която закриваше гледката им към Голдсмит. Карл прикрепи кабелите към направляващите устройства върху диваните.

— Стой неподвижно — каза тихо Карл, докато се навеждаше. Мартин почувства с кожата си студената и пластична свръзка. Дейвид и Марджъри проучиха разпечатката на кабелния монитор, прецениха че връзката е оптимална и се преместиха от страната на Карол.