Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
Сулавиер седна срещу тях. Погледът на мадам Ярдли се задържа върху него за по-кратко време, отколкото на някое от празните места. Тя отново се обърна към Мери на френски и креолски, като говореше чрез Хилари. Попита я дали намира Хиспаниола за хубаво за живеене място в сравнение с Лос Анджелис или Калифорния.
Сулавиер хвърли поглед към Мери, носът му леко се изкриви нагоре, очите му предупредително се свиха. Мери се опита да не му обръща внимание, но предпазливостта й надделя. Ако мадам Ярдли беше толкова крехка, колкото изглеждаше, може би на ръба на изтощението, изгаряща протеините си, за да живее, то тогава Мери можеше да си има неприятности, ако не я забавлява. Тя автоматично бръкна в джоба си за пистолета, но той не беше там. Сулавиер беше забелязал жеста й и тя се обърна бързо към мадам Ярдли.
— Хиспаниола е прекрасен остров, близо до природата. Лос Анджелис е огромен град и природата заема малко място в него.
Мадам Ярдли погълна замислено думите й. Тя никога не бе ходила в Лос Анджелис, нито пък в Калифорния. Като младо момиче беше посетила Маями и не го беше намерила за привлекателен. Бе толкова объркващо там. Тя предпочиташе, ако ще посещава континента, да отиде може би в Акапулко или Мацатлан, където била прекарала три години, докато учела.
Мадам Ярдли погледна с копнеж към Хилари. Прислужникът веднага извади от джоба си нещо електронно, което издаваше шум и рязко го натисна три пъти. След десет секунди още прислужници — мулати и един ориенталец — влязоха, носейки купички за супа и огромен супник. Никой нищо не каза, докато ядяха пилешкия бульон.
Когато свърши със супата, мадам Ярдли позволи на Хилари да избърше внимателно устните й.
— Супата беше чудесна — каза тя. Дали на Мери й е любопитно защо пости?
— Да — усмихна се Мери.
Мадам Ярдли обясни, че горкият й съпруг среща опозиция от всички страни, дори от съпругата си. Тя пости, за да го убеди да се съобразява с международните закони и да не си играе на мошеник. Тя иска той да спре изпращането на хиспаниолски войски в чужди държави, за да водят чужди войни. Най-накрая той се беше съгласил и затова тя спира постенето. Важно е, завърши тя, Хиспаниола да стане по-морална държава, отколкото страните около нея. Островът има потенциал да бъде стане истински земен рай. Но тази мечта не можеше да се превърне в реалност, докато хиспаниолците съгрешават спрямо другите хора по земята или подстрекават хората да съгрешават един спрямо друг. Това идеалистична, безнадеждна мечта ли е?
— Надявам се, че не е — каза Мери.
Прислужниците донесоха вино. Мери пи малко; Сулавиер с някакво нетърпение пое пълна чаша от тъмната червена течност. Мадам Ярдли не пожела вино. Беше й налят мътен, кехлибарено жълт сок. Тя отново започна да говори, но този път сложи ръка върху устата на Хилъри.
— Мисля, че сега си спомням някои думи — каза направо тя. — Аз накарам моя съпруг, вас, да се отнасяте добре с тази жена. Към нея не са се отнесли добре. Никаква вина нейна, че е сред нас. Дайте й това, което желае. Съпругът ми казва, че ние нямаме това, което искате.
— И на мен така ми казаха — кимна Мери.
— Вярвате ли в това? — попита мадам Ярдли.
Мери поклати несигурно глава.
— Изглежда, че съм изпратена тук без причина.
Пламъкът на загриженост в очите на мадам Ярдли затрептя по-силно. Изражението й стана майчинско и весело. Тя се наведе напред, укрепнала от супата и каза:
— Това, което искате, е тук. Ние имаме мъж на име Голдсмит. Мисля, че можете да го видите, навярно утре.
Мери внимателно остави чашата с вино на масата, пръстите й трепереха от смесица от гняв и шок. Сулавиер изглеждаше също толкова изненадан.
Здравият разум е наясно с всичко, което става с нас във всеки един момент посредством основната ни личност и каквито и да било подличности, фактори и таланти, с които смята за нужно да се консултира и извлича полза. Това, което не е „съзнателно“ е само моментно състояние (този момент може да трае част от секундата или десетилетие, или цял живот) или неефикасно или просто неконсултирано. Повечето умствени органони — такава е думата, използвана за обръщение към отделните елементи на разума — са способни внезапно да проявят съзнание по едно или друго време. Основното изключение от това правило са недоразвитите или потиснати подличности и онези органони, които се занимават единствено с функции на тялото или поддръжката на физическата структура на мозъка. От време на време тези основни органони се появяват като символи на едно по-високо ниво на мозъчна активност, но потокът на информация към тези основни органони е почти изцяло едностранен. Основните органони не коментират активността си, те са автомати — стари, колкото самия мозък. Това не означава, че „подсъзнателното“ е напълно изяснено. Много неща си остават мистерия, особено онези структури, наречени „първообрази“. Аз съм виждал тяхното въздействие, резултатите от действията им, но никога не съм виждал самия първообраз и не мога да кажа към коя категория органони бих го причислил, ако можех да го открия.