Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
Най-накрая Алан проговори, почти свенливо:
— Ами сега, Роланд? Ще ходим ли да душим в нефтеното поле без нея?
Кътбърт одобри това. При първа среща мнозина подценяваха Алан Джоунс като глупак. Но сега, по дипломатичен начин, който Кътбърт никога не би съумял да приложи, той беше посочил, че неприятният сблъсък на приятеля им с любовта не променя техните задължения.
И Роланд се изправи на седлото и запита:
— Големите ковчези видя ли ги в града?
— Джонас и Рейнолдс — отвърна Кътбърт. — Все още няма и следа от Дипейп. Мисля, че Джонас го е пребил и го е хвърлил от скалите в изблик на ярост след онази нощ в бара.
Роланд поклати глава:
— Джонас прекалено много се нуждае от доверените си хора, за да ги хаби. Не, Дипейп просто е отстранен за известно време.
— Къде? — попита Алан.
— Където трябва да заляга в храстите и да стои под дъжда, когато времето е лошо! Най-вероятно Джонас го е пратил обратно по следите ни.
Алан възкликна изненадано. Роланд се беше отпуснал удобно върху Ръшър и гледаше съм сънливите земи долу и към пасящите коне. С една ръка несъзнателно докосваше кесийката, която беше пъхнал в ризата си. Накрая отново погледна към тях.
— Ще почакаме още малко — добави той. — Тя може и да си промени мнението.
— Роланд… — поде Алан със сериозен тон.
— Не се съмнявай в мен, Алан! Говоря като син на баща си.
— Добре — Алан се протегна и леко го побутна по рамото. Що се отнася до Кътбърт, той си запази правото да съди по-късно. Роланд може да действаше правилно, а може и да не беше така. Кътбърт обаче предположи, че в този момент той не е господар на мислите си.
— Помните ли какво обичаше да посочва Корт като основна слабост за червеи като нас? — попита Роланд с лека усмивка.
— „Препускате без да сте го обмисляли и падате в дупка“ — изимитира Алан толкова добре, че накара Кътбърт да се изсмее на глас.
Усмивката на Роланд също се разшири:
— Да. Това са думи, които смятам да запомня, момчета. Няма да разглобя играчката, за да видя какво има вътре… освен ако нямам друг избор. Сюзан може и да се завърти наоколо, ако й дадем време да помисли. Вярвах, че вече ще е съгласна да ме види, но поради… другите проблеми между нас — той замълча и известно време се възцари тишина.
— Ще ми се бащите ни да не ни бяха изпращали — проговори накрая Алан… въпреки че всъщност бащата на Роланд ги беше изпратил и тримата го знаеха. — Твърде сме млади за проблеми като тези.
— Справихме се чудесно онази нощ в „Почивката“ — напомни Кътбърт.
— Това беше тренировка, не престрелка. И те не ни приемаха на сериозно. Няма да се повтори.
— Не биха ни пратили, ако знаеха какво ще открием — каза Роланд. — Но сега, след като сме открили, трябва да действаме, нали?
Алан и Кътбърт кимнаха. Трябваше да действат, в това нямаше и капка съмнение.
— Във всеки случай, твърде късно е да се притесняваме. Ще чакаме и ще се надяваме на Сюзан. Не бих приближил Ситго без някой от Хамбри, който знае това-онова за мястото… Но ако Дипейп се върне, ще трябва да пробваме. Един Бог знае какво може да е открил или какви истории ще си измисли, за да се хареса на Джонас, или пък какво ще направи Джонас, след като го изслуша. Може да се стигне до престрелка.
— Ще й пратиш ли друга бележка, Уил Диърборн? — попита Алан.
— Не — отговори Роланд. — Ще й дадем време, колкото и да е трудно. И ще се надяваме любопитството й да я докара насам.
След тези думи той се обърна към изоставената землянка, която им служеше за дом. Кътбърт и Алан го последваха.
6
Сюзан работи здравата през остатъка от неделята — чистеше боксовете, носеше вода, изми всички стъпала. Леля Корд мълчаливо я наблюдаваше едновременно със съмнение и учудване. Сюзан не се интересуваше от това й — искаше само да се изтощи и така да избегне още една безсънна нощ. Всичко беше приключило. Нека да стане каквото трябва.
— Да не си полудяла, момиче?. — беше всичко, което леля Корд й каза, когато тя изля последното ведро мръсна вода зад кухнята. — Неделя е!
— Не съм откачила — отвърна тя, без дори да я погледне.
Легна си веднага след като луната изгря. Ръцете й бяха изтощени, краката я боляха, гърбът я пробождаше, но въпреки това не можа да заспи. Лежеше в леглото с отворени очи и нещастна. Часовете отминаваха, луната залезе, а Сюзан все още не заспиваше. Гледаше в мрака и се чудеше дали има някаква възможност, дори минимална, баща й да е бил убит, за да му затворят очите и устата.