Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
Ермот се виеше между костеливите й крака и съскаше недоволно, но тя не го забелязваше. Вместо това се сведе още по-ниско към отровното розово сияние на топката, омагьосана от видяното вътре.
Това бяха момичето, което дойде при нея, за да докаже девствеността си и младежът, който тя видя първия път, когато погледна в топката. Този, който беше сбъркала със стрелец преди да осъзнае, че е млад.
Глупавото момиче, което беше дошло при Рия с песен и си беше тръгнало в по-подходящо мълчание, беше чисто и можеше все още да е такова, но нямаше да запази девствеността си още дълго. И дали Харт Торин няма да остане изненадан, когато вземе предполагаемо чистата си млада любовница в кревата? Имаше начини да излъжеш мъжете за това (мъжете направо си просеха да бъдат лъгани), но тя не знаеше това. О, чудесно! И като си помислеше, че може да види Мис Горделивка да си разтваря краката точно тук, в прекрасното й кълбо! О, беше невероятно! Направо страхотно!
Тя се наведе още по-близо, дълбоките орбити на очите й се изпълниха с розов огън. Усетил, че е сляпа за умилкванията му, Ермот пропълзя мрачно по пода в търсене на буболечки. Мъсти отскочи от него и изсъска котешка ругатня, а шестокраката му сянка беше голяма и странна върху осветената от огъня стена.
11
Роланд усети какво ще се случи. Някак си успя да отстъпи от нея, тя също се дръпна, очите й бяха разширени, а бузите й пламтяха — можеше да види червенината дори на светлината на току-що изгрялата луна. Тестисите му бяха болезнено стегнати.
Тя се обърна и Роланд видя, че сомбрерото й се е килнало на гърба. Протегна едната си трепереща ръка и го оправи. Тя притисна пръстите му. Обърна се към него с умолителни очи.
— Какво да сторим? О, Уил, какво трябва да правим?
— Най-доброто, което можем — отговори той. — Както винаги ни се е налагало. Както бащите ни са ни учили.
— Това е лудост. Ако някога ни видят заедно, ще имаме сериозни проблеми. — Той се приближи към нея, но тя отстъпи назад. — Най-добре да не го правим, Уил. Ако го сторим, само ще страдаме. Освен ако нямаш предвид…
— Знаеш, че нямам. Тя кимна:
— Сложил ли си на стража приятелите си?
— Аха — отвърна той и неочаквано се усмихна — усмивка, която тя толкова обичаше. — Но не и където могат да ни гледат.
— Благодаря на боговете за това! — тя се изсмя объркано. После пристъпи към него толкова близо, че той едва се въздържа да не я прегърне отново. Вгледа се с любопитство в лицето му. — Кой си ти всъщност, Уил?
— Почти този, който казвам, че съм. В това е смешката, Сюзан. Приятелите ми и аз не бяхме изпратени тук, защото сме били пияни и сме вандалствали, но не бяхме и изпратени да разкриваме какъвто и да е заговор или секретна конспирация. Бяхме просто момчета, които трябва да се махнат от пътя по време на опасност… Всичко започна, откакто… — той тръсна глава, за да покаже колко безпомощен се чувства и Сюзан отново се сети, че ка е като вятъра — когато дойде, може и да ти вземе пилетата, хамбара и къщата. А дори и живота.
— А Уил Диърборн истинското ти име ли е?
Той сви рамене:
— Всяко едно име е еднакво подходящо, струва ми се, ако този, който отговаря на него е добър. Сюзан, ти беше в кметския дом днес, защото моят приятел Ричард те е видял да яздиш…
— Аха, налагаше се — каза тя. — Защото аз ще съм тазгодишното Жътвено момиче — Харт ме е избрал и държа да отбележа, че аз не бих се захванала с подобно нещо за нищо на света. Пък и на Олив, предполагам, й е още по-тежко.
— Ще бъдеш най-хубавото Жътвено момиче, каквото някога е имало — каза той и чистата сигурност в гласа му я накара да потрепне от удоволствие. Бузите й отново се зачервиха. Жътвеното момиче трябваше да си сменя дрехите пет пъти между обедния празник и Огъня на свечеряване. Всеки костюм беше по-хубав от предишния (в Гилеад те щяха да са девет, в това отношение Сюзан си нямаше и представа каква късметлийка е). Тя би носила с радост и петте заради Уил, ако той беше Помощник на Жътваря. Дори по-радостно тя би носила шестия костюм — сребърна дреха с тънки като косъм презрамки и пола, която стигаше високо до бедрата й. Това беше костюм, който прислужницата Мария, шивачката Кончита и Харт Торин щяха някога да видят. Него трябваше да носи, когато влезе в покоите на стареца като държанка, след като празникът приключи.