Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Свещеникът трезво прецени шансовете си. Ясно му беше едно — слугите на Нечестивия по някакъв начин бяха получили сведения за това място и без никакво колебание идваха насам. Но означаваше ли това, че и преди са влизали в пещерата? Поразмисли и му се стори малко вероятно. Само контролното табло от цялото огромно богатство на подземието носеше следи от присъствието на живо същество. И той знаеше, че тези следи не са от човек.
Не, майсторите на Черното Братство още не са успели да проникнат тук. Сведения за мястото са могли да получат от своите архиви, от древните документи, по същия начин както и Съвета на Абатствата. Това подземно селище беше означено на отнетата от С’нерг карта. Очевидно, враговете им имаха и други още по-подробни карти. Пещерата ги е интересувала и рано или късно те са щели да я изследват.
Но въоръженият отряд идва насам не по план за изследвания, а с единствената задача да ги унищожи. Нечестивият, дали интуитивно, дали по импулсите ментална енергия, съпровождаща схватката му с Дом, бе успял да го открие. Брат Алдо е прав — сражението с Дом действително е могло да се усети на далечно разстояние.
Всичко това се пронесе през главата на Хиеро за миг. Докато размишляваше, се наведе над централната част на таблото. Пръстите на протегнатата му ръка докоснаха стрелката на механизма за самоунищожението. Лостчето с лекота се задвижи и застана в нужното положение. Свещеникът дръпна ръката си и като хипнотизиран няколко секунди гледаше страшния прибор. После се прекръсти и решително натисна бутона в центъра на циферблата. Раздаде се рязко щракане, което го накара да трепне, но повече нищо не стана.
Той постави на мястото му предпазния капак и бързо тръгна към един от източните тунели, входа в който бе забелязал от платформата. Добре си представяше пътя и се движеше бързо, макар и с обичайната си предпазливост. От време на време се свързваше с Алдо и Лучара, късо им съобщаваше къде се намира, но нито за миг не забравяше за Дом и беше готов да отрази всеки изненадващ ментален удар.
Внезапно видя в прахта олигавена ивица — следа от чудовищното творение на Дом. Следата се точеше по иначе тесния проход в ляво от него. Хиеро измина тридесетима метра и зави в следващия, паралелен на първия коридор. Приготви арбалета си и запали масленицата си. Върховете на стрелите му бяха обвити в просмукан с масло канап. Сега можеше по всяко време да пусне огнена стрела. Ако имам на разположение поне един миг, развълнувано помисли той.
Скоро добре познатата миризма на органично гниене докосна ноздрите на свещеника. Сладникавото и отвратително зловоние бе несъмнен знак, че наближава мястото, където Дом се намира. Проходът, по който вървеше, завърши. Спря се в сянката на най-близкия механизъм, погледна зад ъгъла, но веднага се дръпна обратно. Там се намираха творенията на Дом!
Тук, в подземието тази чудовищна растителност изглеждаше още по-отвратително, отколкото на повърхността. Изглеждаше така, сякаш в това тайно скривалище Дом я е създавал и отглеждал особено грижливо. Несъмнено тя не изискваше слънчева светлина. Много от лилавите разклонения излъчваха неприятна светлина.
До източната стена на пещерата се бе събрала голяма черна локва, по повърхността на която плаваше тлъста пяна. От широките цепнатини в скалите се стичаше вода в това своеобразно езеро, образувано в естествената вдлъбнатина на дъното на пещерата. Хвърленият бегъл поглед на Хиеро му показа, че тази стена, очевидно не е била завършена. Строителите от древността не бяха успели да я изгладят и грапавините на гранита стърчаха в първична голота.
Около водата се издигаха гъсталаци тънки и островърхи растения. Невероятните и пъстри цветове, оранжевожълти, червеникаворъждиви, виолетови им придаваха вид на гноен цирей, издул се от черния камък. По върховете им святкаха разни кръгли образования. Едва сега свещеникът разбра, какви странни пръти бе забелязал още при първото си оглеждане на пещерата.
Той отново предпазливо надникна зад ъгъла на механичния гигант, в сянката на който се криеше. Разгледа фантастичната пародия на гора и изпита едновременно ужас и възхищение. Колкото и чужд да изглеждаше Дом, той твореше нещата си съразмерно и величествено. Осъзна тази си мисъл и веднага направи проверка на разума си. Не бе забравил първия си допир в Дом и се страхуваше да не го завлече отново в някой ментален капан.