Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
— Пак ли си надушил нещо? — попита го той в края на разговора.
— Защо пак? — обърка се Хирано.
— Отдавна наблюдавам как се издигаш. Дори се абонирах за „Сагами шимпо“.
— Ти четеш нашия вестник?!
— Би трябвало да знаеш имената на постоянните ви абонати …
— Никога не бих могъл да си го помисля…
— Сега живея в град Мачида. Четох разобличенията ти във връзка с атомните опити… ония де, за регенерацията на горивото. Оттогава се абонирам за твоя вестник. Драго ми е, че не си загубил предишния си свободен дух.
Мачида се намира в префектура Токио, съвсем близо до Сагами. Хирано не знаеше, че Мидзушима живее толкова близо.
— Защо не ми се обади?
— Търсих те няколко пъти по телефона, но все те нямаше. Пък и аз пътувам често в чужбина, придружавам туристически групи… Такива работи, приятелю. А молбата ти ще изпълня непременно.
Мидзушима отговори след два дни. Името на Ошима не фигурираше в списъците на пътниците на самолетните компании за дните от 26 до 29 юли миналата година по маршрута Хирошима (Окаяма) — Кагошима, а също така и по маршрута Кагошима — Токуношима.
— Наистина — добави Мидзушима — името на Ошима е вписано сред пътниците на полет 526 на компанията „Тоа кокунай“ по маршрута Токуношима — Кагошима и полет 626 на компанията „Дзенникку“ по маршрута Кагошима — Токио. И двата полета са на 29 юли.
— Точно ли е?! — възкликна Хирано.
— Абсолютно. Изглежда, че е пристигнал на острова по море. Но в такъв случай пътуването от Кагошима до токуношимското пристанище Каметоку би му отнело повече от шестнайсет часа. Мисля, че заместник-министърът не би се съгласил да пътува толкова дълго. Трябва да запиташ корабната компания… Дявол да го вземе, как нямам там поне един познат. Освен това на ферибота едва ли пазят старите списъци…
— Благодаря ти, не се безпокой. Достатъчно ми е и това. Много ми помогна. Довиждане…
Хирано затвори телефона. Ако Ошима е плавал по море цели шестнайсет часа — а при това той е трябвало да пристигне и от Куресаки в Кагошима, — тогава е било нужно да тръгне от Куресаки не по-късно от двайсет и седми юли. От това следва, че Ошима непременно е използвал за пътуването си собствено транспортно средство. С други думи, трябвало е да крие нещо от чужди очи.
Но в такъв случай изниква нов въпрос: накъде е тръгнал Ошима със зловещия си товар?
И тогава Хирано си спомни отново за остров Морското конче. Наистина най-напред си помисли за откритите гробища на Токуношима, но за да погребе трупа сред скелетите, е била необходима специална обработка на тялото. Не, не би могъл да го направи, ако не разполага със съответните приспособления, много е сложно. Освен това на Токуношима има прекалено много чужди очи. Атмосферата на острова е толкова нажежена, че всеки външен пришълец привлича към себе си заострено внимание.
Съвсем друго е положението на Морското конче. Безлюден остров, на който някога се е намирала „фабриката на смъртта“, построена от императорската армия, остров, от който хората се стараят да бъдат по-далеч дори и след войната. Там съществуват идеални условия да бъде скрит трупът. При това земята принадлежи на Накамидзо, а неговият съучастник Ошима, който е командувал по време на войната „отдела за специални съоръжения“ към „отряда Ишии“, познава прекрасно местността.
А може би Ошима е пристигнал на Токуношима, след като вече е бил на Морското конче.
Цветята на смъртта
… Колкото и малко да е островчето, обиколката му сигурно не е по-малко от дванайсет километра. Убийците едва ли са поставили някакъв знак над гроба на Мари. Хирано си представи заобиколеното от коралови рифове и забравено от бога късче земя с посърнал релеф. Изведнъж пред погледа му се яви една зловеща картина — купищата кости в откритите гробища на Токуношима. „Как не се сетих по-рано за това!“ — помисли си той.
Нали по време на войната на Морското конче се е намирала „фабриката“ за бактериологично оръжие и там навярно са правени опити над живи хора. Ако това е така, нещастните жертви сигурно са погребвани на самото островче. А началникът на затвора Ошима непременно знае местата на погребенията.
Могли са да скрият тялото на Мари сред техните останки. Ще мине време, трупът ще изгние и никой няма да го различи от мощите на онези, които са станали жертва на престъпните експерименти. Дали не са си направили тази сметка, когато са откарали мъртвата Мари на далечното островче?
Какво трябва да се направи? Хирано реши да пише на Ясуо Шинкава. Помоли да го свърже с някого, който познава острова, и то най-добре с човек, който е имал пряко отношение към „фабриката“ за бактериологично оръжие.