Шутът на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Шутът на кралицата». Краткое содержание книги:
— Ти си една от многото — каза тя кисело.
— Видях ги — казах аз. — Все така ли е, откакто пристигнахте от Лондон?
— Всеки ден има все повече хора — каза тя. — Сигурно си мислят, че и умът й е мек като сърцето. Дори да раздаде трикратно кралството си, пак няма да успее да задоволи исканията им.
— Да вляза ли?
— Тя се моли — каза Джейн. — Но ще иска да те види.
Надигна се от мястото си в прозоречната ниша и тогава видях, че се беше разположила така, че никой да не може да влезе през тясната врата на кралицата, без първо да мине покрай нея. Тя отвори вратата и надзърна вътре, после ми махна да вляза.
Кралицата се молеше пред изящна икона от злато и седеф, но сега седеше отпусната назад на петите си, лицето й беше спокойно и сияеше. Излъчваше радост, както бе коленичила там, толкова спокойна и мила в щастието си, че всеки, който я погледнеше, щеше да познае в нейно лице една невеста в сватбения й ден: жена, която се готви за любов.
Когато чу вратата да се затваря зад мен, тя бавно обърна глава и се усмихна:
— А, Хана! Колко се радвам, че дойде, тъкмо навреме.
Прекосих стаята и коленичих пред нея.
— Бог да благослови ваше величество в този изключително щастлив ден.
Тя сложи ръка на главата ми, за да ме благослови, с онзи познат любящ жест.
— Това е щастлив ден, нали?
Вдигнах очи: сиянието около нея блестеше ярко като слънчева светлина.
— Така е, ваше величество — казах. Изобщо не се съмнявах в това. — Виждам, че за вас този ден е прекрасен.
— Това е началото на новия ми живот — каза тя тихо. — Началото на живота ми като омъжена жена, като кралица с мъж до себе си, с моята страна, в която цари мир, и с най-силната държава в християнския свят, родината на майка ми, като наш съюзник.
Вдигнах поглед с усмивка: още бях на колене пред нея.
— А ще имам ли дете? — попита тя с тих шепот. — Можеш ли да прозреш това за мен, Хана?
— Сигурна съм в това — казах с глас, тих като нейния.
Радост озари лицето й.
— Сърцето ли ти казва това, или дарбата ти? — попита ме тя бързо.
— И двете — казах простичко. — Сигурна съм в това, ваше величество.
Тя затвори очи за миг, и аз знаех, че благодари на Бог за увереността ми и за обещанието за бъдеще за Англия, в което щеше да има мир и край на религиозното разделение.
— Сега трябва да се приготвя — каза тя, като се изправи на крака. — Хана, помоли Джейн да ми изпрати камериерките. Искам да се облека.
Не можах да видя много от самата брачна церемония. Зърнах принц Филип, когато пристъпи към блесналия в злато олтар на Уинчестърската катедрала, но после човекът, който стоеше пред мен, едър дворянин от Съмърсет, се премести и ми препречи изгледа и можех вече само да чувам извисяващите се гласове на хористите на кралицата, които пееха химните от брачната литургия, а после тихото ахване, когато епископ Гардинър вдигна сключените ръце на двойката, за да покаже, че венчавката е приключила и че кралицата-дева на Англия сега е омъжена жена.
Мислех си, че ще видя принца ясно на сватбеното угощение, но докато бързах на път към залата, чух дрънченето на оръжията на испанската гвардия и се отдръпнах назад в една прозоречна ниша, докато преминат войниците, а после след тях шумно се зададоха неговите придворни, със самия принц в средата. А после, сред цялата тази суматоха, нещо се случа с мен. Беше породено от вихрушката от коприна и кадифе, бродерия и диаманти, от смуглата, ярка пищност на испанския двор. Беше породено от мириса на помадата, с която бяха намазани косите и брадите им, и топките ароматни треви, които носеха закрепени със златни токи към колана си. Дължеше се на дрънченето на скъпоценните инкрустирани брони на войниците, потропването на красиво изработените саби по камъка на стените, на бързата смяна на езика, който звучеше като гукане в роден гълъбарник за мен, която от толкова отдавна бях чужденка в чужда земя. Усещах мириса на испанците, и ги виждах, чувах и усещах по начин, по който не бях възприемала нищо друго досега, и се запрепъвах назад, търсейки опипом студената стена зад мен, за да се закрепя, като едва не припаднах, връхлетяна от мъка по дома и копнеж за Испания, толкова силен, че беше почти като болка в стомаха. Мисля, че дори извиках, и един мъж ме чу, един мъж обърна тъмни, познати очи и погледна към мен.
— Какво има, момче? — попита той, видял златистото ми облекло на паж.
— Това е свещеният глупак на кралицата — отбеляза един от хората му на испански. — Някаква играчка, към която е привързана. Момче-момиче, някакъв хермафродит.
— Мили Боже, съсухрена стара девица, обслужвана от нещо, което изобщо не е девица — подметна духовито някой, с кастилски акцент. Принцът каза: „Тихо“, но разсеяно, сякаш не защитаваше жената, за която се беше оженил току-що, а отправяше упрек за прекалено фамилиарна забележка.