Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

— Не, просто познати. — Ненавиждаше да го намесват в историите на Мелинда. Не той, а тя се беше запознала един следобед с Джоуел Наш в бара на „Лорд Честърфийлд“, където ходеше почти всеки ден към пет и половина едва ли не само за да се среща с такива като него.

— Мили ми Вик, не си ли прекалено търпелив?

Той я погледна и по присвитите й, леко навлажнели очи разбра, че алкохолът я е хванал.

— Знам ли.

— Така си е. Ще търпиш, ще търпиш, пък някой ден ще ти дойде до гуша. Е, чак скандал няма да вдигнеш, но поне ще си кажеш какво мислиш.

Последното прозвуча така кротко, че Вик се усмихна. След това бавно почеса с палец червеното петънце върху ръката си.

— Ще ми се да ти кажа още, както съм си пийнала три чаши и може друг път да не ми се удаде такъв случай, че според мене си направо чудесен. Толкова си добър, Вик — рече Мери така, че подчерта евангелския смисъл на думата и същевременно лекото си смущение, че може да влага такъв смисъл. Вик беше сигурен, че в следващия миг тя ще се разсмее и ефектът от думите й ще рухне. — Ако не бяхме женени и двамата, сигурно още сега щях да ти направя предложение! — Последва смехът, който трябваше да заличи първоначалното впечатление.

Защо ли, недоумяваше Вик, всички жени, дори и омъжените по любов, които имат деца и, общо взето, сполучлив брак, смятат, че е за предпочитане мъж, който не търси с тях полова близост? Някакво сантиментално връщане към девствеността, глупава, напразна илюзия без каквато и да било действителна стойност. Та нали първи те биха се почувствували оскърбени, ако съпрузите им ги пренебрегнеха сексуално.

— За съжаление съм женен — рече той.

— За съжаление! — подигра го Мери. — Ами че ти я обожаваш! Целуваш земята под краката й! Но и тя те обича, Вик, не забравяй това!

— Не искам да мислиш, че съм толкова добър, колкото ме представяш — почти я прекъсна Вик. — Имам си и лоши страни, но умея да ги прикривам.

— Ама разбира се! — засмя се Мери и се наведе към него, така че той усети парфюма й — необичайно съчетание на люляк и канела. — Да ти долея ли чашата?

— Имам засега, благодаря.

— Ето нà! Даже и с пиенето си добре! Какво е това на ръката ти?

— Ухапа ме дървеница.

— Дървеница ли?! Боже господи! Къде пък налетя на дървеница?

— В хотел „Грийн Маунтън“.

Мери недоверчиво отвори уста и после избухна в смях.

— И какво си правил там?

— Седмици напред бях поръчал; появят ли се дървеници, да ми ги събират, и така успях да се сдобия с шест. Това ми струва пет долара за почерпки. Сега дървениците живеят в стъклен буркан в гаража и си имат парче вата за спане. От време на време им давам да ме хапят, защото искам да поддържам нормалния им жизнен цикъл. Вече имам две купчинки яйца.

— Но защо ти е всичко това? — хихикаше Мери.

— Защото мисля, че в една статия в ентомологическото списание е допусната грешка относно възпроизводителния им цикъл.

— И каква е тя? — заинтригувана попита Мери.

— О, нещо съвсем дребно за инкубационния им период. Едва ли някой ще обърне внимание, макар че всъщност производителите на инсектициди би тр…