Книгата на живота
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-543-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Книгата на живота». Краткое содержание книги:
В Сет-Тур, родовия дом на Матю, те се събират с героите от „Аз, вещицата — с едно важно изключение. Но истинската заплаха за бъдещето им тепърва ще се разкрие и когато това става, намирането на Ашмол 782 и липсващите му листа става още по-наложително. В последния том на трилогията Харкнес задълбочава темите за властта и страстта, за семейството и привързаността, за миналите деяния и сегашните им последици. В родови къщи и университетски библиотеки, с помощта на древно познание и модерна наука, от хълмовете на Оверн до дворците на Венеция и отвъд, двойката най-сетне научава онова, което вещиците са открили преди много векове.
— Спокойно, свикнал съм да се справям с трудни жени — отвърна Джак. Лоберо излая развълнувано и заскача около краката му, за да го накара да излезе по-бързо навън.
— Задръжте рисунката, госпожо Ройдън. Щом Матю и Бенджамин ламтят за нея, бих предпочел да съм колкото се може по-далеч — каза Андрю.
— Колко щедро от твоя страна, Андрю. — Ръката на Матю се стрелна и стисна гърлото му. — Остани в Ню Хейвън, докато не ти позволя да си тръгнеш.
Погледите им се сблъскаха, тъмносив и сиво-зелен. Андрю пръв се извърна.
— Хайде, отец X! — извика Джак. — Искам да видя църквата на Галоуглас, а Лоберо трябва да се разходи.
— До полунощ, Андрю. — Думите на Матю бяха сърдечни, но в тях се долавяше предупреждение.
Вратата се затвори и лаят на Лоберо заглъхна. Когато замря напълно, аз се обърнах към Матю.
— Как можа да...
Млъкнах, когато го видях да заравя лице в дланите си. Пламтящият в гърдите ми гняв бавно угасна. Той вдигна глава. Лицето му бе съсипано от вина и мъка.
— Джак... Бенджамин... — Матю се разтресе. — Бог да ми е на помощ, какво направих?
20.
Матю седеше в разнебитения фотьойл срещу леглото, в което спеше Даяна, и преглеждаше поредните неясни тестови резултати, за да могат двамата с Крис да преразгледат изследователската си стратегия на утрешната среща. Поради късния час се изненада, когато дисплеят на телефона светна.
Като внимаваше да не събуди жена си, той излезе на пръсти навън и слезе в кухнята, където можеше да говори, без да го чуят.
— Трябва да дойдеш — намусено и тихо рече Галоуглас. — Веднага.
Матю настръхна и погледът му се насочи към тавана, сякаш можеше да види през мазилката и дюшемето спалнята. Първият му инстинкт винаги беше да защитава нея, макар да бе ясно, че опасността е навсякъде.
— Остави леля у дома — безизразно добави Галоуглас, сякаш виждаше действията му. — Мириам идва.
Връзката прекъсна.
Матю остана да се взира за момент в дисплея, чиито ярки цветове поздравиха неискрено малките часове на нощта, преди да изчезнат.
Входната врата се открехна.
Матю беше на стълбите, когато Мириам влезе в къщата. Изгледа я внимателно. По нея нямаше нито капка кръв, слава богу. Въпреки това очите й бяха широко отворени и лицето й беше измъчено. Много малко неща можеха да изплашат старата му приятелка и колега, но тя явно беше ужасена. Матю изруга.
— Какво е станало? — Даяна се спусна от третия етаж. Медната й коса сякаш улавяше цялата налична светлина в къщата. — Нещо с Джак ли?
Матю кимна. Галоуглас не би се обадил иначе.
— Сега идвам — каза Даяна и хукна обратно, за да се облече.
— Недей, Даяна — тихо рече Мириам.
Даяна замръзна с ръка на парапета. Завъртя се и погледна Мириам в очите.
— М-мъртъв ли е? — зашеметено заекна тя. Матю се озова до нея за част от секундата.
— Не, mon coeur. Не е мъртъв. — Знаеше, че това е най-ужасният кошмар на Даяна — че някой любим човек ще й бъде отнет, преди да се сбогуват както подобава. Но каквото и да ставаше в къщата на Устър Скуеър, можеше да бъде и по-лошо.
— Остани с Мириам. — Матю целуна скованите й устни. — Скоро се връщам.
— Толкова добре се справяше — промълви Даяна. Джак беше в Ню Хейвън вече цяла седмица и кръвожадността му отслабваше, пристъпите й ставаха все по-редки. Ясните ограничения на Матю и непрекъснатите очаквания вече си казваха думата.
— Знаехме, че ще има моменти на провал — рече той, прибирайки копринен кичур зад ухото на Даяна. — Знам, че няма да заспиш, но поне се опитай да почиваш. — Тревожеше се, че тя ще крачи напред-назад и ще се взира през прозореца, докато той не се върне с новини.
— Може да прочетеш това, докато чакаш. — Мириам извади дебел наръч статии от чантата си. Опитваше се да говори делово, но горчиво-сладкият й аромат на галбанум и нар се беше засилил. — Нося ти всичко, което поиска. Добавих и някои други неща, които може да ти се сторят интересни: всички изследвания на Матю върху вълците, както и някои класически работи за поведението им като родители и членове на глутницата. В общи линии, доктор Спок за съвременен вампир родител.
Изуменият Матю се обърна към Даяна. Жена му за пореден път го изненадваше. Бузите й се зачервиха и тя взе статиите от Мириам.
— Трябва да разбера как стават нещата при вампирите. Върви. Кажи на Джак, че го обичам. — Гласът й трепна. — Ако можеш.
Матю стисна ръката й, без да отговори. Нямаше да дава обещания по този въпрос. Джак трябваше да разбере, че достъпът му до Даяна зависи от поведението му — и от одобрението на Матю.