Пътят на Патриарха
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-428-4
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Патриарха». Краткое содержание книги:
Мрачният елф Джарлаксъл обаче не иска да се върне в Мензоберанзан, затова се опитва да съгради собствено кралство заедно с Ентрери в земите на Кървав Камък. Крал Гарет отмъщава на Джарлаксъл и Ентрери за това своеволие, като ги изпраща на заточение в родното място на Артемис — Мемнон.
Мемнон е обвит в тайни от детството на Ентрери — наемникът отваря душата си за отдавна погребани емоции — бори се със спомени от травматичното си детство, пробудени от магическата флейта на Идалия.
По лицето на магистър Кейн бе изписано единствено спокойствие, когато отвори отново очите си и почти веднага Ентрери почувства как вътрешният прилив утихва.
— Освободен си — изрече Кейн и за един миг ръката му се махна, просто изчезна от острието на камата. Толкова бързо, че Ентрери дори не успя да призове вампиричните й сили, ако имаше подобни желания.
— Поддаваш се на подобни искания? — с недоволство отбеляза кралица Кристин.
— Само защото бяха справедливо поискани — отвърна Кейн. — Артемис Ентрери бе уведомен за условията и освободен. Ако не вярваме, че ще приеме присъдата си, може би въобще не трябва да го освобождаваме.
— Може би не трябва — изрече Кристин.
— Освобождаването му е справедливо уредено — отвърна Гарет. — Не можем да принизим важността на обосновката за тази присъда. Но това нападение…
— Беше оправдано и в крайна сметка без значение за нас — увери го Кейн.
Ентрери прибра камата си и Гарет се обърна и избута Кристин и Дугалд пред себе си обратно в залата за аудиенции.
— Пропуснах ли всичко вълнуващо? — долетя глас отвътре, глас, който Артемис Ентрери познаваше твърде добре.
— Участникът в пазарлъка, предполагам? — обърна се към Кейн.
— Приятелят ти мрачен елф е доста настоятелен и идва подготвен.
— Само ако знаеше.
Когато малко по-късно вървеше до Джарлаксъл по калдъръмения път, Ентрери все още не се чувстваше свободен. Наистина, беше се измъкнал от тъмницата на Гарет, но мрачният елф, който вървеше край него, му напомняше, че съществуват много тъмници и не всички са изградени от дърво, камъни и железни решетки.
Докато обмисляше това, ръката му се плъзна назад и погали флейтата, която бе затъкнал отзад на колана си и му хрумна, че още не е сигурен дали инструментът не е сам по себе си затвор или ключ.
Ентрери и Джарлаксъл хвърляха дълги сенки пред себе си, защото слънцето бързо се спускаше зад планините отвъд малкото езеро. Нощният вятър вече започваше да духа.
— Значи ще вървите, ще си пеете и говорите и ще си мислите, че ще превземете с трясък света — прокънтя зад гърбовете им груб глас.
Джарлаксъл се обърна, но Ентрери просто затвори очи.
— Докато аз ще си стоя, мърморя и плюя и ще мърдам палци, затънали в пясък? — завърши Атрогейт. — По-скоро си мисля да пия, смърдя — спря се, повдигна един крак и пусна една страховита пръдня — и проститутка да галя с всяка ръка! Буахаха! Стой бре, плешиво парче въглен, чакай малките ми крачка да те стигнат. Няма да те гушкам, но съм достатъчно благодарен, че се спазари да ме пуснат от тоя замък!
— Не си го направил — промърмори Ентрери.
— Добър съюзник — отвърна Джарлаксъл. — Силна ръка и несломим дух.
— И несравним дразнител.
— В последно време беше тъжен заради проблемите с Цитаделата. Поне това му дължах — А пък аз си мислех, че си спазарил свободата ми, като си го предал — изрече Ентрери и Атрогейт беше достатъчно близо, че да го чуе.
— Буахаха! — избумтя джуджето.
Ентрери усети, че е невъзможно да обиди проклетото създание.
— О, но аз съм наранен, Артемис — изрече Джарлаксъл и изимитира рана, като драматично закри челото си с ръка. — Никога не бих изоставил съюзник.
Ентрери му отвърна с изпълнена със съмнение крива усмивка.
— Наистина, щом чух, че Калихай е отвлечена от стаята си във Ваасанската порта от Кнеликт и Цитаделата… — започна Джарлаксъл, но млъкна и остави тежестта на изказването му да увисне във въздуха, докато очите на Ентрери не се разшириха от притеснение.
— Пътуването до леговището на Кнеликт не беше лесно, разбира се — продължи Джарлаксъл.
— Къде е тя? — попита убиецът.
— В безопасност, в стая в странноприемницата надолу по пътя, естествено — отвърна Джарлаксъл. — Никога не бих изоставил съюзник.
— Кнеликт я е отвлякъл?
— Аха, аха — изрече Атрогейт. — И плешивото парче въглен, дето ти е приятел, взе главата на Кнеликт и я поднесе на подиума на Гарет. Буахаха! Ще ми се да бях видял как лейди Кристин си сбърчва нослето при таз гледка!
Ентрери изгледа твърдо Джарлаксъл, който се поклони дълбоко.
— Дамата ти те чака — изрече той. — Ние тримата трябва да се махнем от земите на Кървав камък в рамките на десет дни заради заплахата от смъртно наказание, но предполагам, че можем да отделим един ден. Може би ще успееш да убедиш лейди Калихай, че пътят й съвпада с нашия.