Пътят на Патриарха

Беше ред на Гарет да спре и да обмисли ситуацията.

— Говорех за Артемис Ентрери, разбира се — отвърна Джарлаксъл. — И за него ли важи същото наказание?

— Обмисляхме доста по-лошо — предупреди Кристин.

— И за него — отвърна Гарет. — Макар той да е този, който прие титлата крал, забелязвам, че замъкът е бил кръстен на Джарлаксъл. Сходни престъпления, сходни съдби.

— Каквито и да са тези престъпления — изрече мрачният елф.

— Каквато и съдба да е — изрече Гарет. — Стига да не е съдба, която откривате тук.

— Достатъчно честно е — изрече Джарлаксъл с поклон.

— А ако не беше? — попита Кристин. — Смяташ ли, че е важно да приемаш присъдата на краля?

Джарлаксъл я погледна и се усмихна, и този поглед беше толкова ведър, че Кристин се размърда на стола си от неудобство.

— Още една подробност, тогава — изрече Джарлаксъл. — Бих искал да взема джуджето. Макар да беше обвързан с Цитаделата на убийците, както сте установили, той не е лош.

— Имаш намерение да преговаряш? — попита възмутено Кристин.

— Ако имам подобно намерение, не е без нещо в замяна — Джарлаксъл бавно отвори палтото си и измъкна пергамент от джоба си.

При това му движение Кейн се приближи и мрачният елф с готовност му го подаде.

— Карта на скривалището на Цитаделата на убийците — обясни мрачният елф.

— И как си успял да направиш или намериш подобно нещо? — попита Гарет подозрително, а приятелите му настръхнаха.

— Умен съм по-повече начини, отколкото един човешки крал може да преброи — обясни мрачният елф.

Докато го правеше, Джарлаксъл завъртя огромната си шапка, обръщайки я с отвора нагоре. — Умен и с невидими съюзници.

Бръкна в шапката и измъкна трофея си, после го постави в основата на подиума.

Главата на Кнеликт.

След като ахванията заглъхнаха, Джарлаксъл се поклони на краля.

— Наистина приемам присъдата ви — изрече той. — И се надявам да приемете размяната, която предлагам картата и архимага за джуджето, макар, естествено, вече да ви ги предадох. Вярвам в чувството ви за честна игра.

Съгласен съм, че ми е време да си вървя. Но отбележете, Гарет Драконоубиец, крал на Дамара и сега крал на Вааса, че сега сте по-силен, а враговете ви по-слаби заради делата на Джарлаксъл. Не очаквам благодарности и не приемам подаръци — освен досадното джудже, което и без това не ви трябва. Искате да се махнем и с готовност ще го направим, с добра история, добро приключение и добър завършек.

Завърши думите си с дълбок и широк поклон и щом се изправи, постави шапката на плешивата си глава.

Гарет се взираше в главата с увиснало чене и не можеше да повярва, че мрачният елф или който и да било друг е успял да се справи с архимага на Цитаделата на убийците.