Пътят на Патриарха
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-428-4
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Патриарха». Краткое содержание книги:
Мрачният елф Джарлаксъл обаче не иска да се върне в Мензоберанзан, затова се опитва да съгради собствено кралство заедно с Ентрери в земите на Кървав Камък. Крал Гарет отмъщава на Джарлаксъл и Ентрери за това своеволие, като ги изпраща на заточение в родното място на Артемис — Мемнон.
Мемнон е обвит в тайни от детството на Ентрери — наемникът отваря душата си за отдавна погребани емоции — бори се със спомени от травматичното си детство, пробудени от магическата флейта на Идалия.
— Без съмнение не по твоя вина.
— Сарказмът ти е на място — призна Джарлаксъл.
— Имаш нещо, което искаме — обади се Илнезара.
Джарлаксъл надяна нараненото си изражение.
— Милейди, давах ви го толкова много пъти — остана доволен, когато предизвика усмивка на лицето на Илнезара, защото знаеше, че стъпва по опасна почва с изключително опасни събеседници.
— Знаем какво притежаваш — прекъсна ги Тазмикела преди сестра й и мрачният елф да се отнесат. — И двата предмета — от кулата на Херминикъл и от замъка.
— По-ценният от замъка — съгласи се Илнезара.
— Уршула би се съгласил — призна Джарлаксъл. — Този крал вещер, който е властвал наоколо, наистина е бил умен.
— Значи признаваш, че ги притежаваш?
— Камъни с формата на черепи — изрече Джарлаксъл. — Човешки от кулата, и на дракон от замъка, разбира се. Но това го знаехте, когато ме изпратихте във Вааса.
— И ти ги придоби? — заключи Илнезара.
— И двата, да.
— Тогава ни ги дай.
— Тук няма място за преговори — предупреди Тазмикела.
— Не са у мен.
Сестрите драконки размениха загрижени погледи, след което се обърнаха към Джарлаксъл, но в очите им все още се четеше съмнение.
В другия край на стаята Атрогейт се изправи на колене и разтърси косматата си глава. Все още със залитане успя да се изправи на крака и тръгна към масата.
— За да избягам от крал Гарет, трябваше да повикам някои стари приятели — каза Джарлаксъл. Пое си въздух и погледна към Илнезара. — Справяш се добре с гадателската магия, нали? — попита я. — Направи ми заклинание, за да прецениш дали казвам истината, защото искам да повярвате на всяка моя дума.
— Джарлаксъл, когото познавам, не би се разделил с готовност с подобни могъщи артефакти — отвърна Илнезара.
Въпреки това започна да прави магията, както бе поискал.
— Това е само защото не знаеш за Бреган Д’аерте.
— Д’аерте? Не нарече ли така замъка си? — попита веднага, щом сестра й приключи и показа, че дуеомерът е завършен.
— Така е, наречен беше на група независими… авантюристи от родния ми Мензоберанзан. Естествено, повиках ги, за да избягам от армията на крал Гарет и за да уредя освобождаването на лейди Калихай от Цитаделата на убийците.
— Чухме, че си занесъл главата на Кнеликт на крал Гарет — изрече Тазмикела.
Зад Илнезара Атрогейт наведе глава и вместо да нападне, по-скоро се строполи напред. Натресе се право на вдигнатата ръка на жената и спря, сякаш се бе ударил в скалиста планинска стена. Отскочи леко назад и остана замаян. Илнезара се обърна право към него, духна и го запрати в кълбо назад, при което той остана паднал по корем в средата на пода. Изправи се на лакти и се взря невярващо в жената, естествено, без да е наясно с истинската й природа.
— Мисля, че ще трябва да си намеря колан като нейния — изрече и се строполи.
— Беше скъпо предложение — каза Джарлаксъл, щом вълнението утихна. — Но не можех да оставя лейди Калихай да умре и ми трябваше нещо, с което да се спазаря за освобождаването на приятеля си… — спря и се замисли за Атрогейт. — Приятелите си — поправи се — от тъмницата на крал Гарет.
— Дал си камъните с форма на череп на сподвижниците си от Подземния мрак? — попита Тазмикела.
— Нямаше какво повече да ги правя — изрече Джарлаксъл. — А Подземният мрак е добро място за подобни артефакти. Причиниха само неприятности тук, в огрения от слънце свят.
— Ще причинят само неприятности и в Подземния мрак — отвърна Илнезара.
— Още по-добре — отвърна Джарлаксъл и вдигна чашата си за тост.
Тазмикела погледна към сестра си, която продължи да се взира в Джарлаксъл още няколко мига, преди да кимне бавно.
— Ще разучим тази информация по-подробно обърна се към мрачния елф Тазмикела.
Джарлаксъл почти не я чу, защото внезапно в мислите му бе прозвучал друг призив.
— Наистина, бих бил разочарован, ако не го направите — каза той, след като успя да подреди думите й. — Но, моля, извинете ме, защото имам неотложна работа.
Изправи се и докосна ръба на шапката си за поздрав.
— Не сме те освободили — изрече Тазмикела.
— Уважаема лейди, моля, позволете ми да се оттегля.
— Натоварени сме от магистър Кейн да те отнесем от тези земи — каза Илнезара.