Пътят на Патриарха
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-428-4
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Патриарха». Краткое содержание книги:
Мрачният елф Джарлаксъл обаче не иска да се върне в Мензоберанзан, затова се опитва да съгради собствено кралство заедно с Ентрери в земите на Кървав Камък. Крал Гарет отмъщава на Джарлаксъл и Ентрери за това своеволие, като ги изпраща на заточение в родното място на Артемис — Мемнон.
Мемнон е обвит в тайни от детството на Ентрери — наемникът отваря душата си за отдавна погребани емоции — бори се със спомени от травматичното си детство, пробудени от магическата флейта на Идалия.
— По изгрев-слънце.
— По изгрев, тогава — изрече Джарлаксъл и пристъпи напред.
Ръката на Тазмикела препречи пътя му и Джарлаксъл погледна жално към Илнезара.
— Пусни го, сестро — подкани я Илнезара.
Тазмикела прикова Джарлаксъл с поглед, погледът на ядосан дракон, но свали ръката си и му позволи да мине.
— Погрижи се за него — обърна се към сервитьорката Джарлаксъл и посочи Атрогейт. — Сложи го да седне, щом се пробуди и смекчи болката му с всичкото пиене, което поиска.
Докато изричаше думите, й подхвърли малка кесия и тя кимна.
— Истината ли ни каза? — попита Тазмикела веднага щом остана сама със сестра си.
— Макар и непълна, но не съм съвсем сигурна за съдбата на Кнеликт.
— Крал Гарет е направил мъдър избор с изгонването му — каза Тазмикела. — Продължава да поддържа връзки със създанията от Подземния мрак? — тя изсумтя подигравателно. — Глупакът му с глупак, но със сигурност сме по-добре, ако черепите наистина са извън тези земи. Може би е възможно да има добри последици от зли сделки, защото този създава само проблеми.
— Ще ми липсва — беше всичко, което изрече очевидно разсеяната Илнезара, докато се взираше изпълнена с копнеж след отдалечаващия се мрачен елф.
Тя се люшкаше на димящата светлина от свещите, а дългата й коса се спускаше зад нея, покривайки раменете й. По голото й тяло блестеше пот и тя изви гръб назад и погледна към тавана на стаята, като дишаше и стенеше тихо.
Под нея Артемис Ентрери сграбчи този красив образ в мислите си и усети отмора от раздразнението и гнева. Беше ядосан, че Джарлаксъл го бе използвал и още по-ядосан, че мрачният елф го бе спасил. Последното, което искаше, бе да му е задължен. И пътят ги зовеше отново, път, който явно щеше да извърви с Джарлаксъл и досадния Атрогейт.
И с Калихай, припомни си, докато протягаше и прокарваше нежно ръка от долната страна на брадичката до корема на жената. Тя щеше да е неговата котва, надяваше се той, неговата опора, и може би с тази солидна опора щеше да намери начин да се отърве от Джарлаксъл.
Но наистина ли го искаше?
Беше твърде объркващо за бедния човек. Погледна настрани, където беше натрупал своите дрехи и екипировка и видя флейтата на Идалия насред купчината.
Знаеше, че флейтата му е въздействала, надзърнала е в сърцето му и го е накарала да иска повече от живота от обикновено съществуване.
Едновременно мразеше това и го оценяваше.
Всичко изглеждаше по този начин за Артемис Ентрери. Всичко беше парадоксална смесица от любов и омраза, от стоицизъм и отчаяна нужда, от приятелство и желание за самота. Нищо не изглеждаше ясно, нищо не изглеждаше в съгласие.
Погледна нагоре към любимата си и промени мнението си за последните две точки. Беше истинско и топло. За пръв път в живота си се бе отдал изцяло на една жена.
Калихай завъртя глава напред и го погледна, а очите й бяха изпълнени с енергия и решителност. Задъвка леко долната си устна, дъхът й излизаше на пресекулки.
После отметна глава назад, изви гръбнак и Ентрери почувства как тя се стяга като опъната тетива.
Затвори очи и остави момента да го облее целия и да го понесе със себе си и почувства как Калихай се отпуска. Отвори очи, очаквайки да види как се отпуска върху него.
Вместо това видя жена, която се взира в него с кама в ръка.
Кама, насочена към сърцето му.
И той не разполагаше с никаква защита, никакъв начин да спре смъртоносното пробождане. Можеше да вдигне ръка и вероятно да понесе наръгване в нея, но не го направи. Защото за част от секундата, преди камата да се забие, Ентрери осъзна, че всичката му надежда е отлетяла, че всичко, цялата основа, която поддържаше здравия му разум, е просто още една лъжа. Не се опита да блокира.
Не се опита да се хвърли настрани.
Камата не можеше да го нарани повече отколкото предателството вече бе успяло.
Част 3
Пътят към дома
Целта на себепознанието е преди всичко избистряне и откриване на честността. Себепознанието е начин да се отхвърлят лъжите и да се посрещне истината — независимо колко болезнено може да се окаже признанието, че си сгрешил. Търсим постоянство у себе си и когато се изправим пред непостоянство, се мъчим да отречем.
Отрицанието няма място в себепознанието и затова на човек му е тежко да признае грешките си, да ги прегърне и да продължи в по-позитивна посока.