Пътят на Патриарха
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-428-4
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Патриарха». Краткое содержание книги:
Мрачният елф Джарлаксъл обаче не иска да се върне в Мензоберанзан, затова се опитва да съгради собствено кралство заедно с Ентрери в земите на Кървав Камък. Крал Гарет отмъщава на Джарлаксъл и Ентрери за това своеволие, като ги изпраща на заточение в родното място на Артемис — Мемнон.
Мемнон е обвит в тайни от детството на Ентрери — наемникът отваря душата си за отдавна погребани емоции — бори се със спомени от травматичното си детство, пробудени от магическата флейта на Идалия.
Ръката на Ентрери подсъзнателно се плъзна към украсената с камъни дръжка на вярното му оръжие и той премисли възможностите.
— Спри — изрече Ентрери, когато двамата приближиха залата за аудиенции на краля.
Кейн се подчини и се обърна, за да погледне мъжа.
Стражите от двете страни на вратата се наведоха напред, хващайки по-здраво алебардите със стоманени върхове.
— Как да повярвам на това? — попита Ентрери. — На теб?
— Има ли алтернатива?
— Искаш да се махна оттук, осъден и с приведена в действие присъда, която е прогонване, а не смърт, и въпреки това държиш струната на живота ми в дъха си?
— Ефектите на Вибриращата длан ще се изтощят достатъчно скоро — увери го Кейн. — Не са постоянни.
— Но докато продължават, можеш да ме убиеш с лекота, нали?
— Да.
Докато монахът изричаше думите, Ентрери се задейства, измъквайки камата и скъсявайки разстоянието помежду им. Кейн беше подготвен, което не бе изненада за Ентрери и монахът блокира удара с лекота.
Но Ентрери не целеше убийство, нито се опитваше да прободе сърцето на монаха. Получи онова, което искаше, и успя да бодне дланта на Кейн с вампиричното острие. Задържа камата срещу раздраната плът на монаха.
Той погледна Кейн и се усмихна, за да предизвика любопитството му.
— Трябва ли да улесня самоубийството ти? — попита монахът.
В отговор Ентрери призова изсмукващите живота способности на инкрустираната кама. Очите на Кейн се разшириха, явно не можеше да се справи с подобни притеснения.
Един от стражите зад Кейн наведе алебардата си, макар мъдро да не предприе нищо друго — в крайна сметка, ако Великият магистър Кейн не можеше да се справи с убиеца, какво можеше да направи той? Другият се обърна към вратата и я отвори широко, призовавайки крал Гарет.
— Интересна дилема, не си ли съгласен? — каза Ентрери на монаха. — Държиш живота ми в мислите си и можеш да ме парализираш, както вече видях, с обикновена дума. Но аз трябва просто да пожелая камата да се нахрани и тя ще върне в мен твоята собствена жизнена енергия. Къде ни поставя това, магистър Кейн? Дали твоята Вибрираща длан ще е достатъчно бърза, че да ме убие, преди острието ми да изпие достатъчно, че да ме спаси? Дали и двамата ще паднем? Готов ли си да поемеш риска?
Кейн го гледаше и отвърна на обезкуражаващата му усмивка.
— Какво означава това? — попита крал Гарет на вратата на залата.
Край него отец Дугалд изломоти нещо неразбираемо, а кралица Кристин изръмжа:
— Предателство!
— Не повече от онова, показано на мен самия — отвърна Ентрери, без да откъсва поглед от Кейн.
— Трябваше да очакваме нещо подобно от псе като теб — изрече Кристин.
„Как ми се иска гърлото ти да беше в обсега ми“, помисли си Ентрери, но не го изрече. Мислеше, че Гарет е разбран мъж, но най-вероятно не и когато ставаше дума за кралицата му.
— Бяха ти върнати вещите и свободата — изрече Гарет. — Кейн не ти ли каза?
— Каза ми — отвърна Ентрери.
Чу тропането на бронирани крака в коридора зад гърба си, но не им обърна внимание.
— Тогава защо правиш това? — попита Гарет.
— Няма да се махна, докато съм под покварената власт на магистър Кейн — отвърна Ентрери. — Той ще се откаже от хватката си над физическото ми тяло или един от нас, може би и двамата, ще умре тук и сега.
— Глупак — изрече Кристин, но Гарет я накара да млъкне.
— Явно цениш достатъчно живота си, това е очевидно — започна Гарет, но Кейн вдигна свободната си ръка, за да се намеси.
През цялото време монахът не изпускаше Ентрери от поглед.
— Гордостта се счита за най-смъртоносния от всички грехове — изрече той.
— Тогава преодолей своята — отвърна Ентрери.
Усмивката на Кейн беше приемаща и монахът кимна бавно, после затвори очи.
Ентрери обви пръсти около дръжката на камата, готов да призове изцяло силите й, ако се стигне до това.
Всъщност не вярваше, че има шанс, дори и ако в двореца бяха само двамата с Кейн. Коварната хватка на монаха беше твърде силна и обезсилваща. Ако Кейн призовеше Вибриращата длан, Ентрери подозираше, че ще бъде осакатен, може би дори убит, преди камата да успее да свърши нещо съществено.