Тайният орден
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #12
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ера“
- ISBN: 978-954-389-263-1
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайният орден». Краткое содержание книги:
— Целите са на прицел. Отряд шест е готов за действие — отговори Санчес в микрофона на радиото си на въпроса на Харват за местоположението на екипа.
Теренът беше скалист и гол. Вятърът брулеше безмилостно камъните и вдигаше прахоляк. Времето беше студено и влажно. Всеки от екипа би желал да е на друго място в този момент, но на никого и през ум не минаваше да се оплаче. Това беше работата им и те чудесно го съзнаваха. Утешаваха се с мисълта, че можеше да е и много по-зле, че това, за което са тук, е за доброто на страната им. Знаеха също така, че много хора никога няма да научат имената им и какво са свършили тази нощ, но че от тях зависи животът на мнозина.
Харват свали бинокъла си за нощно виждане и погледна Райън.
— Готова ли си?
Тя кимна.
— Да вървим тогава — посочи той хотела.
Райън нямаше нужда от бинокъл. Чудесно виждаше светлините на колите, които напускаха Кау Тапен и се клатушкаха по изровения от пороите път.
— Тук Отряд едно — съобщи Харват в микрофона на радиопредавателя си, докато отваряше вратата на джипа и излизаше навън под дъжда. — На позиция сме. Повтарям. На позиция сме.
Райън също излезе навън и застанала до задната броня на колата, отвори чадъра си и запали фенер. Докато Харват се бе навел пред една от гумите, тя следеше с поглед приближаването на превозното средство, което се задаваше от Кау Тапен Лодж по виещия се път.
Щом приближи на достатъчно разстояние, тя размаха фенера си. Зеленият лендроувър започна да намалява скоростта и накрая спря на няколко метра.
Шофьорът, хубав млад мъж, бе облечен в одежди на Хели Хансен за дъждовно време. Паркира колата си и излезе, за да помогне, ако може.
— Да ви помогна с нещо? — попита той на испански.
— Според мен сме счупили ос — отговори на английски Райън.
Любезният младеж пристъпи напред, преминавайки на английски.
— Ще ми позволите ли да погледна?
— От Кау Тапен Лодж ли сте? — попита тя и посочи логото, изписано отстрани на колата му.
Мъжът кимна. Хотелът бе включен в програма за хотелски мениджмънт и студенти пристигаха тук целогодишно от Канада, Великобритания и Съединените щати. Възпитани и привлекателни, присъствието им придаваше на мястото атмосфера на висока класа.
— Вероятно ваши гости трябва да стигнат до летището. Не искаме да ви задържаме.
— Не, сам съм. Доставям храна. Не е проблем да погледна. Братовчед ми е автомеханик в града.
— Извинете ме — рече Райън.
Дали репликата ѝ или оръжието, което насочи към него, свърши работа, но резултатът, който тя търсеше, беше постигнат. Младежът застина.
— Обърни се — нареди Райън. — Ръцете на главата.
— Обирате ли ме? — попита човекът, докато изпълняваше заповедта.
— Не точно.
Докато Райън го държеше на мушка, Харват с два скока се озова до тях, щракна белезници около китките му и го вкара в тяхната кола. Вътре чакаха Слоун Ашби и Чейс Палмър. Слушаха внимателно серията от бързи въпроси, които Харват задаваше за дома на Фил Дъркин и мерките за сигурност. Изплашеният младеж отговаряше без колебание.
— Просто отговорете на въпросите ни и всичко ще е наред — опита се да го успокои Райън. — Никой не ви мисли злото.
Човекът даде описание на всичко, което Харват искаше да знае.
— Да тръгваме — нареди той накрая.
Докато се качваха на лендроувъра от Кау Тапен Лодж и се върнаха отново на пътя, Харват се свърза с останалите.
— Тръгваме — рече той. — До всички екипи, потегляме.
70. глава
Ашби седна зад волана, а Палмър се настани на задната седалка и започна да подрежда съдовете с топла храна. Ако зависеше от него, би наел местни хора, вместо да му носят от Кау Тапен Лодж. Дъркин можеше да си го позволи, но според Палмър беше погрешно от тактическа гледна точка.
Дъркин обаче вероятно имаше други основания. Наемната работна ръка често се разбъбря. Това беше потенциална опасност, която той не искаше да допусне, особено в момент като този, когато е принуден да бяга и знае, че го търсят. Доставката на вече приготвена храна имаше своите предимства, едно от които никак не беше за пренебрегване — достъпът от външния свят бе ограничен.
Съвсем близо до малкото ранчо на Дъркин, Ашби съобщи местоположението им по радиото и поиска от тук нататък пълно радиомълчание, за да не се разсейва при входа.
Сетне придвижи колата до дървените порти, отново спря и зачака. Двама яки мъжаги, наметнати с пончо, излязоха от каменната постройка, служеща за патрулка, и дадоха знак на пътниците да свалят прозорците на колата. Палмър бе вдигнал капаците на съдовете, така че ароматът им да изпълни купето на роувъра.