Тайният орден

— Уайс е — възкликна тя. — Бил, опитвахме се да се свържем с теб. Според нас Сабатини пътува към теб.

Уайс я прекъсна и тя се заслуша в онова, което имаше да ѝ каже. След известно време го помоли да стои на линия и предаде чутото на останалите.

— Бил е добре, но Старк е мъртъв. Сабатини е нахълтал в хотелската стая и стрелял в коленете на Старк, а после и в основата на шията му. Бил нищо не успял да направи. Според него очевидно Сабатини е искал Старк да умре възможно най-болезнено.

— Къде е сега Бил? — поиска да знае Харват.

Райън попита и после предаде:

— Почистил стаята колкото се може по-бързо и едва се измъкнал от хотела. В момента е на около четири пресечки от нас. Казва, че навсякъде се виждали полицейски коли.

Макгий, който следеше какво става по радиото, допълни:

— Полицията в Бостън потвърждава информацията за изстрели в хотел „Ренесанс“.

Харват погледна Кордеро.

— Никой ли не отговаря?

Следователката бе пропуснала обаждане от вкъщи.

За втори път се опитваше да се свърже. Без успех.

— Това не е типично за тях. Родителите ми винаги вдигат.

Майката или следователят в нея се разтревожи, но тя реши да потърси съседите на партерния етаж и да разбере дали всичко е наред.

Лодката вече спираше на пристанището и Харват се обърна към Райън и Макгий:

— Нали знаете къде е сборният пункт? Вземете Уайс или се срещнете с него направо там. Но побързайте.

Скочи на кея и докато подаваше ръка на Кордеро да го последва, видя, че лицето ѝ силно пребледня.

— Какво става? — попита той.

— Един от съседите е видял Сал да влиза в сградата. Трябва да стигнем там. Веднага!

Затичаха се и бързо стигнаха до колата ѝ, която си стоеше там, където я бяха оставили. Скочиха вътре и със същата шумотевица, с която бяха пристигнали, се понесоха обратно към града.

Във всеки друг град Харват би предпочел той да е на кормилото, но в Бостън беше истински ад с тези еднопосочни улици.

Щом навлязоха в квартала ѝ, Кордеро изключи сирената, но остави светлинния сигнал. Недалеч от дома си изгаси и него.

Професионалната обвивка на истински полицай, която по-рано тази вечер Харват толкова много бе харесал у нея, вече бе паднала. Нямаше да се успокои, докато не разбере, че семейството ѝ е в безопасност.

Паркираха на съседния ъгъл и Кордеро обясни как смята да действа.

— Обещай ми — настоя тя.

На Харват никак не му харесваше плана ѝ и неговата роля в него. Сал Сабатини беше убиец. Нямаше никакво значение колко години са работили заедно.

— Обещай ми— повтори Кордеро.

Очевидно нямаше смисъл да я разубеждава повече. Тя беше твърдо решена. С огромна неохота той отстъпи и ѝ даде дума.

Останал на тротоара, я проследи с поглед, убеден, че и двамата правят най-голямата грешка в живота си.

Кордеро отвори входната врата и с колкото се може по-тихи стъпки се качи до втория етаж. Дървеното стълбище беше на повече от сто години и колкото и да се стараеше да стъпва на стабилни места, дъските под краката ѝ непрестанно поскърцваха. Резултатът бе почти същият, както ако имаш в дома си малко куче, което пролайва всеки път щом някой приближава входната врата. Оказа се, че усилията ѝ са били напразни, защото когато стигна до апартамента, видя, че вратата е широко отворена, сигурен знак, че Сал Сабатини вече я чака вътре.