Тайният орден

Макгий потупа един от патрулите по рамото:

— Провери дали знаят, че освен мошеника детектив от бостънската полиция, смятаме, че на борда има и двама съучастници и един отвлечен. Съучастниците са много добре обучени и сигурно са и добре въоръжени.

Офицерът кимна и предаде информацията на другите екипи. За Харват, Кордеро, Райън и Макгий ситуацията се превърна в игра на изчакване.

Бреговата охрана издаде последна серия указания на човека на мостика, а когато той не отговори, на бордовите екипи бе дадено разрешение да предприемат нападение.

Докато наблюдаваше работата на екипите, нещо не наред на кърмата привлече вниманието на Харват. Изведнъж по радиостанцията, която офицерите от пристанищния патрул бяха настроили на най-силен звук, така че Кордеро и всички останали да могат да чуват, настъпи оживление.

Човекът на мостика беше мъртъв.

— Мъртъв? — повтори Кордеро. — Как е възможно?

Патрулът тъкмо да свие рамене, когато се получи друго съобщение. Бордовият екип беше намерил един оцелял.Останалата част на морския съд беше чиста.

Харват пристъпи в лоцманската кабина и каза на втория лоцман:

— Съобщи по радиостанцията на Бреговата охрана, че и ние се качваме на борда.

На офицера, който управляваше лодката, той нареди:

— Закарай ни до тях! Веднага.

Когато обясниха, че Кордеро е не само от Бостънското полицейско управление, но е и партньор на ченгето престъпник, получиха разрешение да се качат на борда.

Първият човек, когото видяха, беше оцелелият — Джонатан Ренър. Той седеше в салона на яхтата, увит в одеяло.

Харват приближи и попита:

— Господин Ренър?

Мъжът го погледна и кимна.

— Много се радвам да ви видя жив, сър. Ще ви откараме колкото е възможно по-скоро обратно на брега и ще се приберете при семейството си.

Ренър отново кимна, а Харват излезе от салона и се върна на палубата.

Като се качи на мостика, той се присъедини към Кордеро, Райън и Макгий, които бяха вече там.

— Не е Сал — каза Кордеро.

— А кой е тогава? — попита той.

— Том Къшинг — отвърна Райън.

— Който го е убил — намеси се Макгий, — е използвал въдичарска корда, за да го закрепи в седнало положение. Лодката е била на автопилот.

Харват разгледа събралата се в скута на мъжа кръв, която се стичаше надолу по краката му.

— Някой го е прострелял в стомаха. Няма много по-мъчителен начин да си отидеш от този свят.

— Мисля, че можем да направим информирано предположение кой е дръпнал спусъка — заяви Кордеро.

— А и с Ренър в безопасност долу, мисля, че можем да направим доста информирано предположение кого съм намерил под водата.

— Вакаро — каза Райън.

Харват кимна.

— Тогава къде е Сабатини?

Харват поведе групата надолу по стълбите до кърмата на яхтата. Двама от Бреговата охрана вече бяха отворили отделението за двигателите и проверили за опасност от пожар.