Тайният орден
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #12
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ера“
- ISBN: 978-954-389-263-1
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайният орден». Краткое содержание книги:
Когато настигнаха синия шевролет „Селта“, бяха на по-малко от осемнайсет километра преди Ушуая и Харват намали, за да не събуди подозрение у шофьора му.
— Какво искаш да направим? — попита Райън.
— Ще го блъснем — отвърна той и обясни по радиото на Ашби какъв е планът му.
— Разбрано — отвърна тя. Натисна газта и задмина първо Харват, после и шевролета, и застана начело по пътя за Ушуая.
Палмър предложи да се опита да види лицето на шофьора, но Харват нареди да не го прави. Предпочиташе да го изненадат. Достатъчно неприятен беше фактът, че на лендроувъра им стои логото на хотелския комплекс. Никак не му се искаше погледите на двама, които знаят добре как да убиват, да се срещнат. По-добре беше Палмър да се прави на заспал.
Дори водачът на шевролета да бе заподозрял нещо, с нищо не го показваше. Поддържаше същата скорост и посока.
Свързвайки се отново със Северна Вирджиния, Харват поиска още нещо от тях и много скоро Стареца се обади, за да съобщи, че е говорил с хората от Специалната въздушна служба на Великобритания.
Пет минути по-късно отново се обади с координатите на сигурна квартира. Веднага след това Ашби предаде на Харват, че наближава светофар и ще проведат засадата при следващата червена светлина.
Райън набеляза с джипиеса мястото и Харват видя лендроувъра пред тях и светофара.
— Опри тила си в облегалката за глава — поръча той на спътничката си.
Райън го послуша и вдигна палец в знак, че е готова.
Харват пресмяташе скоростта. Не му се искаше да изненадат шофьора на шевролета прекалено, а само да го зашемети. Не трябваше да допуска въздушната възглавница да се отвори.
Преди следващия светофар лендроувърът намали, шевролетът — също, но Харват продължи с предишната скорост.
Когато удари задницата на малката кола, я отмести встрани върху банкета. Преди да успее да разкопчае предпазния си колан и да провери дали Райън е добре, Ашби и Палмър бяха вече отвън с извадено оръжие.
Бързо взеха разстоянието от лендроувъра до синия шевролет и вече измъкваха окървавения шофьор навън.
С два скока Харват беше до тях и веднага разпозна ранения мъж. Не беше сигурен кого е очаквал, но с положителност не беше Уилям Джейкъбсън, шефа по сигурността на федералния резерв.
72. глава
Уилям Джейкъбсън беше корав, инатлив кучи син. Да измъкнеш информация от него беше все едно да изстискаш от камъка кръв. Стареца беше свалил сакото си, но така и не намериха слаби места, за да го настъпят по тях. Нямаше жена, деца, нямаше семейство. Беше невероятно лоялен към работодателя си. Колкото и лошо да го заплашваше Харват, той не отронваше ни дума за кроежите на Резерва, а с него и на Мънро Луис.
Ако се наложеше, Харват щеше да го измъчва, но той никога не изваждаше тази карта най-напред. Започна да мисли обаче, че тя бързо се изкатерва все по-нагоре в колодата.
Той вече беше изиграл една от най-силните си карти. Беше заплашил, че ще предаде Джейкъбсън на аржентинците, за да го обвинят в убийство, а онзи дори не трепна. Каквито и неприятности да чертаеше пред него, Джейкъбсън нехаеше или пък вперваше в Харват студен отмъстителен поглед.
Сякаш бе убеден, че няма сила, която Резервът не може да преодолее и да го спаси. При това положение на Харват му оставаха много малко възможности.
— Трябва да ти кажа Уил — каза той, — че за теб нещата ще се влошат още повече. Или ще започнеш да ни сътрудничиш, или ще се сърдиш само на себе си за онова, което ще се случи. Много сме далеч от дома и никой няма да дойде да те спаси.
— Нямаш представа в какво си се оплел, нали? — изсмя се Джейкъбсън.
— Имам доста добра представа. Един от хората на Дъркин, мъж на име Старк, се разприказва доста преди да бъде убит от Сал Сабатини.
— Хората на Дъркин са професионалисти. Те никога не приказват.
— Всички приказват, Уил — отвърна Харват с усмивка. — Въпросът е кога. За Старк това „кога“ настъпи, когато един от психопатите на Дъркин от „Клуба на плувците“ спря пред дома му и нагледно му разигра по телефона какво ще сполети семейството му.
Усмивката угасна на лицето на Джейкъбсън.
Харват се възползва от предимството си.
— Името на убиеца е Самюъл. Чувал ли си за него?
По лицето на шефа по сигурността пробяга едва доловим тик. Повечето хора не биха го забелязали, но не и Харват.
— Ако не си се запознал със Самюъл, трябва да го сториш. Мисля, че той ще те хареса. А може и да не стане така. При личност, лабилна като неговата, всичко може да се очаква. Но предполагам, че ти знаеш това. Салваторе Сабатини е мъжко момче. И ти ще го харесаш.
— Сабатини е мъртъв — каза Джейкъбсън. — Ти го застреля.